Травиата...

Ходихме на опера с Ники... Гледахме "Травиата"... Нещастна любов, неразбрани родители, какво щели да кажат хората и накрая главната героиня умря влюбена и щастлива... Оперите се оказват интересно нещо, без да очаква човек се повлиява от музиката, светлините, димките... Общо взето, оперите които съм гледал досега ("Турандот", "Сватбата на Фигаро" и "Травиата") ми харесаха повече от 90% от филмовата боза дето минава покрай мен, било то на кино или по телевизия. В операта има живи хора, всичко е истинско, реална възможност е да забележиш как някой статист от задния ред си чопли носа. На "Травиата" Калуди Калудов за малко да метне едно писмо на пода. Звънят телефони, надига се ропот, очаквах пенсионерите да линчуват някого. Някой се закашля, след него целия салон един по един също си прочисти гърлото. Антракт - ставаш, разкършваш се, ходиш по нечии обувки, буташ се в тълпата... Де да знаеш може пък да ти излезе късмета...

На 24.11 ще дават българска опера. Звучи интересно и сигурно няма да са необходими субтитрите над сцената. Утре на танците ще говоря с Ники, тя е по-организирана.

Събота пък празнувахме рождените дни на Роско и Катя... Роско е на 23.11, Катя на 14.11, затова на 18, че почти по средата...

На 24 пък сме на хижа Ехо за рождения ден на Ангел... После на 8-ми пак там за студентския празник... Мислим къде да ходим за нова година...