25-26.03.2006, Габрово-Узана-Шипка-Габрово

Катя предложи да се разходим някъде на 25 и 26 март, а ние с Ангел само това чакахме. Гледахме картите, съветвахме се с експерти и решихме - Шипка ще да е. Ще разгледаме Етъра и Соколския манастир, а ще спим на хижа Узана. Опитахме да завлечем с нас още народ, обаче дали защото беше предзаплатно време или ги беше ударила вече пролетната умора, никой не прояви интерес. Само Ирина зарибихме, синхронизирахме плана с Катя и петък вечерта се прибрахме по къщята да гласим багаж.
Е-е-е-х, събрахме се с Ангел в 5:40 сутринта в събота на моста над "Липник", ограбихме един банкомат и в 6 часа с Ирина чинно си чакахме влакчето за Габрово (през Горна Оряховица и Царева ливада). Аху-иху по гарите и в 10:30 се изсипахме на Габрово. По пътя си напазарувахме метални канчета за чай (с добавки ;-) ) и между другото Катя се обади, че ни чака на автогарата. Намерихме се с нея и се отпочна похода.
Решихме да се разходим пеша до Етъра. Габрово се оказа сравнително голям град, или поне дълъг. Етъра се намира на 7 комина разстояние от автогарата. Аз се сварих с полото и дебелото яке. Стигнахме Етъра около 12 часа и след смяна на чорапи, обувки и дрехи тръгнахме да разглеждаме. Входа се заплаща - 3 кинта. Интересно е в Етъра имаше много различни неща за разглеждане, взех подаръци за Бианка и децата и решихме да починем малко преди да се върнем за автобуса към Узана в 15 часа. Пийнахме водичка на чешмата, сервитьора упорито ни отказа поръчката ( -Може ли да си поръчаме пърленки? -НЕ!!!). Взехме по един геврек от друго дюкянче и поехме обратно с маршрутка. Стигаме автогарата и ни посреща друго разочарование. Няма автобус за хижа Узана. В четвъртъка разглеждахме разписанието на сайта на Габрово, там пише - зимно разписание - 15 часа, лятно - 17 часа.
Обадихме се по телефона и питаме - В колко часа е автобуса за хижа Узана?
Отговарят ни - В 15, но САМО събота и неделя.
Чудесно - казваме ние - лек ден и дочуване.
Отиваме на място - 4 билета за автобуса в 15 часа, моля.
Отговор - Няма автобус за хижа Узана.
Как няма, бре? - дивим се ние.
Ами така - казва лелката с усмивка - тази събота и неделя няма.
И как да не ги застреляш? Мислииме, кроииме планове, па фанааме едно такси за 13 кинта и шофьора, роден в Габрово и от 45 години пребродил горите около града се оказа, че не знае къде е хижата. Стовари ни на кръстопътя след географския център и ни посочи за всеки случай хижата дето да търсим Косьо, с когото са спали заедно в казармата, ако не сполучим с нашата си хижа.
Тръгнахме да обиколим поред на номерата хижите дето се виждаха (на брой 7-8) и по пътя си казахме здрасти с едни типове на моторна шейна. Абе туй-онуй хижа Узана да знаете къде се помещава? Охоо, знаем я! Ей там зад онези борове! - и показват боровите гори околовръст. Преджапахме снега и калта за радост на Ангел, който не пропуска случай да си използва калците и след импровизирано мостче над един поток (две греди напреки) намерихме хижата. Напук на твърденията на таксиметъра, че такова животно нема, хижата се оказа построена преди 100-ина години. С масивни каменни основи и дървена врата с чукче, прави чудесно впечатление а хижарите са сладкодумни добряци, дадоха ни карти на околността, направиха чай и обсъдихме времето. Разходихме се из околността, аз си намерих сняг, в който да се похвърлям, Катя не успя да се пребори с апарата, посетихме географския център на България, Ирка изчисли новото му място и се прибрахме да нощуваме.
На хижата се засякохме с габровци, дошли да си празнуват рожден ден. Донесли колони, уредби, тенджери с ядене, туби с пиене и сноуборди. Като се понапиха запалиха факли и излязоха да закриват сезона. Много весело само дето снега беше позамръзнал и едното девойче все падаше по чело. Изгорихме факлите, изпихме пиенето, изядохме яденето, изпяхме песните (Само ти сърце-е-е-е-е...) и се прибрахме при печките да спим. Всеки си нави телефона за 7 сутринта, Ангел вече беше заспал, нещо което щеше да му коства живота, защото неговите телефони се разпяха в 4:30 и добре че всички обувки бяха покрай печката, до него нищо не долетя.
Порадвахме се на мелодиите за събуждане, пръкнахме се и ново двайсе - сменили времето. По подразбиране се оказахме с един час назад. Закуска и чай (с добавки ;-)) на висока скорост и след като се обадихме на 180 тръгнахме по зимната маркировка към Шипка вече по новото време в 9:30. Кучето на хижарите - един абсолютен сладкиш се лепна за нас и ни показва пътя до върха. Гледките бяха великолепни, времето перфектно - ходил съм по къс ръкав 3 часа през снега до горе. През почивките песа се опита да закуси покрай нас, но опитите на Ирина (с бисквити) и Катя (с бейк ролс) да го нахранят се оказаха безуспешни. На Шипка се поснимахме, посмяхме, хапнахме за обяд, разгледахме паметника (от върха му се вижда на невероятни разстояния) и решихме да оставим Соколския манастир за следващия път а направо да пердашим за Габрово.
Осведомихме се за посоката и с бога напред... Пак през кал и сняг, изгубена маркировка и пак намерена стигнахме до едно чудно място. С две думи всички видяхме мираж - висок бял купол, който изведнъж се изгуби зад дърветата и повече не се показа. Помислихме, че сме минали покрай Соколския манастир и продължихме напред към Етъра. За всеобщо изумление след 10 мин. наистина стигнахме манастира, но той нямаше нищо общо с видението. Хората наоколо отказаха да повярват, че нагоре по пътя има друга църква. Общото решение беше като се стопли да дойдем с преспиване на манастира и да разнищим мистерията до все. По преките пътеки стигнахме Етъра и познатата ни спирка на маршрутката, където изчакахме 15 минути и при тръгването аз забравих фотото. Добре, че бях сменил картите и изгубихме само една снимка. Ако някой се облажи с Канон Пауършот С45 да ме поменува с добро, щото не вярвам да го върне, при все че сичкото принадлежности (кабели и зарядни са си още в мен).
Изпратихме благополучно Катя на автогарата в 18 и на пустеещата жп-гара се оказа, че нашия влак е чак в 20:40... Намерихме си едно капанче и сред бира, шкембе и македонска наденица изгубихме излишното време, хванахме електричката до Царева ливада, после връзката до Горна. На Горна по традиция пихме чай и заличихме от лицето на земята един крем карамел, след което в 3 сутринта сънени се прибрахме в Русе.
Много яко беше, изгоряхме на слънцето, направихме чудесна разходка, която със сигурност ще повторим, и начесахме крастата до следващия поход. Ще гледам да добия една нова раница до тогава, че моята започнала да сдава багажа на пътя през една дупка на дъното.