Ангел, със всичкия акъл дето го няма реши да си празнува рождения ден в планината. Пуснахме отпуски за 24 (петък) и ходихме със Саша да пазаруваме... Горката ми раница едва побра всичкия багаж, имаше 3 3-литрови кутии вино, 2 2-литрови бутилки пелин, 2 литрови кутии натурален сок, храна, дрехи... абе 100 литрова раница пълна до горе. Явно не е проектирана за толкова тежест, защото като се върнахме забелязах че един шев е започнал да поддава, а лявата катарама на презрамката сякаш изпуска. Катя и Росен се пробваха преди да тръгнем и едва запазиха равновесие прави. Всичко по реда си обаче..
Четвъртък вечерта... Лелчето на гишето изглежда ни е запомнило, че ходим честичко по тоя маршрут, защото ни пожела лек път. С влака, китарата на Игор, шише пелин, Игор, Саша, Росен Радев, Ангел, Гюнай, Цецо, Иванина, Лъчо и пишущият тези редове стигнаха Карлово, а след това и Христо Даново. Аз чаках софийската група на Карлово, а останалите пипилоти отпрашиха рано-рано нагоре. Мотах се из Карлово, търсих батерии за фенерчето и като се събрахме с Катя и Росен пеша отидохме до Христо Даново. Пътя ни отне около час. Там се срещнахме с транспорта си и поехме с разбрицания жук нагоре към хижата. Жука естествено не ни закара до самата хижа, а ни изсипа на един завой. Мирчо каза - "По пътеката, два пъти през реката, после през боровата гора и нагоре по стръмното". Оказа се, че двата пъти през реката трябва да се премине без мост. По камъните или дирекшън през водата. По-лошото беше, че на първото преминаване изгубихме много време, докато разберем, че пътеката е от другата страна. Второто минаване през реката си личеше, но закъснението вече беше сторено. Падна мъгла, заваля дъжд, стъмни се... На фенерчета и с много лутане, губене и намиране на маркировката попаднахме на метален прът от зимната маркировка, радвахме се, викахме и малко по-нататък намерихме хижаря и Ангел, които бяха излезли да ни търсят.
Стигнахме хижата... Посрещнаха ни като влъхвите у Витлеем и се почна празника... То радост, то песни и танци, сухи дрехи, наденици на скара в жарта, пиене, снимки, горещ душ и в кревата. На следващия ден атмосферните условия бяха свински (без да обиждам невинните животинки) и от гъстата мъгла нищо не се виждаше. Ангел си нави на пръста и ходи на Юмрука да се запише в тетрадката. Върна се мокър и ухилен като тиква по вси светии. Гюнай реши да ни набие в главите играта спортен бридж. Боже, колко упорство и кухи глави има по тоя свят. Не можахме да му хванем спатиите, за сметка на това пристигнаха Светльо, Елица и Емо от София, та празнуването започна с нова сила, а малко по-късно довтаса Дани със свои хора и вляха свежа кръв сред хора тропащата и пееща паплач. Настане вечер, месец изгрее, вярна дружина на теферич шампанско пие. Пие и поменува, кога левент Ангел рожден е ден имал. Имал, още празнувал.
На третия ден времето реши да се оправи. Гледка да ти напълни душата. Юмрука натопорчил онез ми ти канари, а слънцето изгрява зад него. В далечината - Амбарица, Купена, Ботев, Беклемето... И всичките ясни, бодат кристално чистия въздух, потопили крачета в море от захарен памук.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар