Подаръци ще има...

за всички от сърце. По случай сватбата си направихме подаръци с мацата.

• Общия подарък е едно фото Pentax Optio E30.



• За мацата взехме едно балканче като мойто.



• А аз се офайдосах с джойстик за емулаторите (epsxe, mupen64), с които играя.

Трябва да намеря сервизче някъде из изтока за да занеса колелото да го подготвят. Джойстика се разпознава като "DragonRise Inc. Generic USB Joystick" и работи под линукс като слънце. По-доволен човек от мен няма... Текен, дръж се... Идвам!!!

23-26.11.2006 - хижа Ехо

Ангел, със всичкия акъл дето го няма реши да си празнува рождения ден в планината. Пуснахме отпуски за 24 (петък) и ходихме със Саша да пазаруваме... Горката ми раница едва побра всичкия багаж, имаше 3 3-литрови кутии вино, 2 2-литрови бутилки пелин, 2 литрови кутии натурален сок, храна, дрехи... абе 100 литрова раница пълна до горе. Явно не е проектирана за толкова тежест, защото като се върнахме забелязах че един шев е започнал да поддава, а лявата катарама на презрамката сякаш изпуска. Катя и Росен се пробваха преди да тръгнем и едва запазиха равновесие прави. Всичко по реда си обаче..

Четвъртък вечерта... Лелчето на гишето изглежда ни е запомнило, че ходим честичко по тоя маршрут, защото ни пожела лек път. С влака, китарата на Игор, шише пелин, Игор, Саша, Росен Радев, Ангел, Гюнай, Цецо, Иванина, Лъчо и пишущият тези редове стигнаха Карлово, а след това и Христо Даново. Аз чаках софийската група на Карлово, а останалите пипилоти отпрашиха рано-рано нагоре. Мотах се из Карлово, търсих батерии за фенерчето и като се събрахме с Катя и Росен пеша отидохме до Христо Даново. Пътя ни отне около час. Там се срещнахме с транспорта си и поехме с разбрицания жук нагоре към хижата. Жука естествено не ни закара до самата хижа, а ни изсипа на един завой. Мирчо каза - "По пътеката, два пъти през реката, после през боровата гора и нагоре по стръмното". Оказа се, че двата пъти през реката трябва да се премине без мост. По камъните или дирекшън през водата. По-лошото беше, че на първото преминаване изгубихме много време, докато разберем, че пътеката е от другата страна. Второто минаване през реката си личеше, но закъснението вече беше сторено. Падна мъгла, заваля дъжд, стъмни се... На фенерчета и с много лутане, губене и намиране на маркировката попаднахме на метален прът от зимната маркировка, радвахме се, викахме и малко по-нататък намерихме хижаря и Ангел, които бяха излезли да ни търсят.

Стигнахме хижата... Посрещнаха ни като влъхвите у Витлеем и се почна празника... То радост, то песни и танци, сухи дрехи, наденици на скара в жарта, пиене, снимки, горещ душ и в кревата. На следващия ден атмосферните условия бяха свински (без да обиждам невинните животинки) и от гъстата мъгла нищо не се виждаше. Ангел си нави на пръста и ходи на Юмрука да се запише в тетрадката. Върна се мокър и ухилен като тиква по вси светии. Гюнай реши да ни набие в главите играта спортен бридж. Боже, колко упорство и кухи глави има по тоя свят. Не можахме да му хванем спатиите, за сметка на това пристигнаха Светльо, Елица и Емо от София, та празнуването започна с нова сила, а малко по-късно довтаса Дани със свои хора и вляха свежа кръв сред хора тропащата и пееща паплач. Настане вечер, месец изгрее, вярна дружина на теферич шампанско пие. Пие и поменува, кога левент Ангел рожден е ден имал. Имал, още празнувал.

На третия ден времето реши да се оправи. Гледка да ти напълни душата. Юмрука натопорчил онез ми ти канари, а слънцето изгрява зад него. В далечината - Амбарица, Купена, Ботев, Беклемето... И всичките ясни, бодат кристално чистия въздух, потопили крачета в море от захарен памук.

За химиците...

Интерактивна таблица на елементите... Всякяква информация, включително и за употребата на дадения елемент...

На английски.

Междузвездни войни. За всеки... фен.

Джедайски мечове или само ръкохватки... В магазин DeathStar. Някой ще ме погледне ли накриво...?

Фенове са направили свой 40 мин. филм - Star Wars Revelations.
Може да се гледа от канелката, или да се свали.

04.05.2007 - Сватбата...

Лъчо явно не знаеше, че ще се женя него ден, защото ми се обади да ми каже, че ми е намерил работа в София. Явно не знаеше и че работя от 2-3 седмици...

Обратно на традицията в 11:30 колата с булката тръгна последна и булката седна на задната седалка вместо на предната. Стигнахме в ритуалния дом 5 минути преди церемонията за ужас на майки и баби. Кумовете вече ни чакаха там, нагласили шампанско и чаши. Ние донесохме халките и сладките.

Гостите се отнесоха в залата, кумове и младоженци останахме тръпнещи отвън. Зазвуча Менделсон и всичко друго утихна. Имаше речи, имаше шампанско, имаше размяна на халки, после се дебнахме кой кого да настъпи, после имаше "целунете булката" и с това се свърши киното. Дойде ред на поздравленията.

В една редица сме нагласени кумовете, жената и аз... Гостите монаваха един по един и ни желаеха семейно щастие, майките и бабите се просълзиха, ама то без това не може, даже и аз попримигах на парцали. Изядохме сладките, изпихме шампанското и после волна програма до 18:30. Аз използвах времето да пренеса булката през прага вкъщи...

Сватбеното тържество проведохме в ресторант "Панорама" на покрива на хотел "Рига". Направихме си снимки, направихме си весело, играхме хора, гледахме залеза, плюхме комарите, събрахме подаръци, казахме наздраве и готово. Вече сме женени...

Предстои църковната церемония на 07.07 на връх Амбарица...

Нещо като виц...

В: Защо немците се смеели последни...?
О: Чакали си глагола...

• 
  Дълъг презокеански полет, разразява се ужасяваща буря и едното крило на самолета е поразено от мълния.
  Жена в истерия крещи - "Твърде млада съм за да умра. Искам да запомня поне последната си минута живот. Има ли НЯКОЙ на самолета, който да ме накара да се почувствам ЖЕНА?"
  Минута мълчание, празни погледи, всеки е насаме с мислите си в тежкия момент.
  От задните седалки се надига млад грък.
  Красавец, строен, с изваяно тяло. Тъмна коса и сини очи.
  Бавно приближава по пътеката, разкопчава ризата си... копче по копче...
  Никой не помръдва...
  Съблича ризата, мускули потрепват като змии под бронзовата кожа...
  Жената затаява дъх, а мъжът казва...
  "Изглади това, и ми донеси нещо за ядене..."



• 
  Случва се така, че мъж и жена, които не се познават, споделят едно купе в спалния вагон на международен влак.
  Въпреки конфузната ситуация, двамата са изморени и бързо заспиват. Мъжът на горното легло, а жената на долното.
  Около 1 през нощта мъжът се надвесва и учтиво буди жената - "Моля, извинете че ви безпокоя, но бихте ли била така добра да ми подадете от шкафа още едно одеало? Страшно ми е студено."
  "Имам по-добра идея" - казва жената - "Защо само за тази вечер не се престорим, че сме женени."
  "Това е чудесна идея!" - казва мъжа.
  "Тогава" - отвръща тя - "Вземи си сам шибаното одеало!"
  След секунда мълчание от горното легло долита гръмка пръдня.

Крилати фрази...

Адаптирано от руски...

• Най-утъпканите пътища не водят никъде.
  
• Цялата гадост наоколо е резултат от предишните опити да се оправи положението.
  
• Намерилият изход обикновено бива стъпкан първи.
  
• Не е хубаво да се изпреварват сапьорите.
  
• Любовта е като да се накензаш в гащите - всички го виждат, но топлото чувство усещаш само ти.
  
• Искаш всичко наведнъж, а не получаваш нищо и то постепенно.
  
• Смелчаците просто умеят добре да скриват страха си.
  
• Песимиста е само един добре информиран оптимист.
  
• Прекалената концентрация на герои непременно води до война.
  
• Заетият с глупости никога няма достатъчно време.
  
• Най-приятно е да подаряваш подаръци, най-неприятно - да ги купуваш.
  
• Похвално е да говориш това, което мислиш. Само не със същите думи.
  
• Когато мечтаеш не се самозабравяй.
  

07.01.2007 Две в едно...

Така се случи, че младежите празнуват заедно рождени дни. Саша и Цецо имам предвид. Тържествената вечеря се състоя в 6-то СО, стаята на Саша. Леглата и прочее багаж намериха място на терасата, за да освободят място на дългите маси, отрупани с безброй лакомства и лъскавия дансинг - предпочитано място за забава на модерната младеж.

Имахме възможност да се насладим на рецитала популярни заглавия от репертоара на младите артисти Олег Бишир и Игор Шелудко. Мнократно извикани на бис, почервенели от сдържана радост, самобитните музиканти изпълняваха до посиняване хитовете от репертоара си - "Гъз, гъз рунтав гъз" и "Не съм умрял, ша'знайш" а тълпата екзалтирани почитатели рева с тях.

Луд умора няма, само се поти... Скачахме, крякахме, играхме хора и ръченици до среднощ. Изядохме яденето, изпихме пиенето и догодина пак...

Пейнтбол...

Ходихме да играем пейнтбол... Ива, Веско, Гюнай, Катя, Ангел, Момчил, Лъчо и аз. Игрището се намира в къмпинга "Рибарски колиби", малко преди хижа Приста.

Има едно момче в един фургон, което раздава гащеризони, каски, въоръжение и амуниции. Към облеклото върви и допълнителна жилетка, която пази от синини. Като те уцелят в рамото, дето няма жилетка разбираш за какво е. Според правилата не е хубаво да се стреляте от близо ( 1-1,5 метра). Не обръщайте внимание на рекламния плакат, според който мадамите се стрелят полуголи. Няма такова нещо... Боята е на водна основа, пере се и се мие лесно, има горчив вкус... В първата игра Веско отстреля почти всички ни в главите, затова знам...

Разделихме се на два отбора... "Контри" - Веско, Лъчо, Момчил и Ива срещу "Терористи" - Гюнай, Ангел, Катя и бат'ви Иво. Играта протича на рундове с неопределено времетраене, все едно се играе каунтър страйк на живо. От едно място тръгват "терористите" от другата страна тръгват "контрите", по средата има нахвърляни автомобилни гуми и дървени палети, осигуряващи някакво укритие. Контрите заложиха на статичната игра (крият се зад палетите и чакат някой да се реши на солова мисия, за да го опукат и добият числено превъзходство) и поведоха убедително в резултата (спечелиха всички игри без една) до момента , в който терористите изместихме играта на свой терен (забихме се в гората и ги принудихме да ни търсят, падна едно пълзене, едно обхождане, двамата с Гюнай влязохме в матрицата и видяхме сметката и на четирима им) и се получи всъщност най-интересната игра, отчасти и защото почти на всички свършиха топчетата. Освен тръпката по търсенето, когато не виждаш къде ти е противника (все пак не сме на поляната) и се въртиш като обран евреин трябваше да се мисли и за боеприпасите.

Момчето отбеляза, че ако не сме доволни от осигурения терен, можем да си поръчаме "доставка" на екипировката в местност по наш избор. "Само въртите един телефон" - каза младежа.

Един чудесно прекаран ден сред природата, изпълнен с физическа активност. Забава отвсякъде, стига да не се търси победата на всяка цена...

Трябва да си намерим някой изоставен строеж и да се наматричим пак...

6 барабаниста и апартамент...

Не е за вярване какви музики направиха тия използвайки само покъщнина...

за пръдните и хората...

Адаптирано от сръбски...

Как пърди човека...

• Културния - Пърди казва "Извинете!"
  
• Дяволития - Пърди и пита "Кой пръдна?"
  
• Нагъл - Пърди и те гледа в очите
  
• Кавалера - Оставя дамите да пръднат първи
  
• Песимиста - Още не е пръднал, а си мисли че се е осрал
  
• Безобразния - Пърди от задоволство
  
• Сноба - Пърди само в избрано обкръжение
  
• Чувствителния - Пърди и вика "Ах!"
  
• Сантименталния - Пърди и си мисли, какво ли би било ако не пръдне
  
• Нетърпеливия - Едва издържа до пръднята
  
• Добре възпитания - Иска позволение, преди да пръдне
  
• Дискретния - Пърди и казва "Нека остане между нас"
  
• Реалиста - Смята пръднята за нещо естествено
  
• Егоиста - Пърди си под одеалото
  
• Горделивия - Пърди и чака аплодисменти
  
• Срамежливия - Пърди и се изчервява
  
• Таинствения - Пърди си тихичко
  
• Лъжеца - Пърди и казва, че се е оригнал
  
• Флегматичния - Пърди дълго
  
• Колегиалния - Пърди и позволява и на другите да пръднат
  
• Скъперника - Пърди само в затворена стая
  
• Шегаджията - Пърди и казва "Който пръдне, зло не мисли"
  
• Неспособния - Напъва се безрезултатно цял ден
  
• Оптимиста - Пърди и се надява никой да не чуе
  
• Пенсионера - Пърди и според него едно време се е пърдяло по добре
  
• Наивния - Пърди и си мисли, че светът е станал по-добър
  
• Спортиста - Ако някой пръдне веднъж, той ще гледа да му подобри рекорда
  
• Познавача - Пърди и казва "Много добре"
  
• Ненаситния - Пърди и се насира в гащите
  
• Гъзаря - Пърди силно, за да го чуят всички
  

Китара парти...

Събота бяхме на китара парти у Ники... Ужким да нагласим и системата за домашно кино, обаче се оказа, че ги продават без интерфейсен кабел... Та остана за след като си набавят кабелче...

Иначе се събрахме Мимкиса, Илето, Пешо, Ники, майка и, Катя и моя милост... Дойде и едно приятелче на Ники, дето се подвизава като Гийкс или нещо от сорта... Много грим много нещо... Горкото дете... Както и да е...

Та Пешо дрънка, а останалите пяхме и ядохме тиквеник/тутманик... Винцето си го биваше... Доста песни си припомних, нови научих... Намерих си и текста на "Неразделни". Оказа се, че е на Пенчо Славейков. А покрай нея прочетох и едно дето се казва "Ралица". Много ми хареса, просълзих се накрая.

Всеки път когато попадна покрай някой дрънкащ на китара тип и се надъхвам да бримча на мойта кухарка ама малко по малко и това ще стане. Сега трябва да си занеса микрофона вкъщи и да я настроя.

Травиата...

Ходихме на опера с Ники... Гледахме "Травиата"... Нещастна любов, неразбрани родители, какво щели да кажат хората и накрая главната героиня умря влюбена и щастлива... Оперите се оказват интересно нещо, без да очаква човек се повлиява от музиката, светлините, димките... Общо взето, оперите които съм гледал досега ("Турандот", "Сватбата на Фигаро" и "Травиата") ми харесаха повече от 90% от филмовата боза дето минава покрай мен, било то на кино или по телевизия. В операта има живи хора, всичко е истинско, реална възможност е да забележиш как някой статист от задния ред си чопли носа. На "Травиата" Калуди Калудов за малко да метне едно писмо на пода. Звънят телефони, надига се ропот, очаквах пенсионерите да линчуват някого. Някой се закашля, след него целия салон един по един също си прочисти гърлото. Антракт - ставаш, разкършваш се, ходиш по нечии обувки, буташ се в тълпата... Де да знаеш може пък да ти излезе късмета...

На 24.11 ще дават българска опера. Звучи интересно и сигурно няма да са необходими субтитрите над сцената. Утре на танците ще говоря с Ники, тя е по-организирана.

Събота пък празнувахме рождените дни на Роско и Катя... Роско е на 23.11, Катя на 14.11, затова на 18, че почти по средата...

На 24 пък сме на хижа Ехо за рождения ден на Ангел... После на 8-ми пак там за студентския празник... Мислим къде да ходим за нова година...

Расте бодра смяна...

Следният текст по-долу е всъщност въпрос даден на изпита по химия във Вашингтонския университет. Отговорът на един от студентите бил толкова "професионален" че професорът го споделил с колегите си чрез Интернет, благодарение на което го четем и ние.

Допълнителен въпрос: Адът екзотермичен (отделя топлина) ли е или е ендотермичен (поема топлина)?

Повечето студенти написали отговор съгласно вярванията си, използвайки правилото на Бойл - газовете се охлаждат при разширявяне и се нагряват при свиване.

Един от студентите обаче написал следното:

Първо, трябва да знаем как масата на Ада се изменя във времето.
Следователно трябва да знаем скоростта с която душите влизат в Ада и респективно излизат оттам. Мисля че с достатъчна точност можем да предположим че след като една душа попадне в Ада, тя не може да го напусне. Следователно напускащи Ада души няма.

По въпроса колко души влизат в Ада, нека да разгледаме различните религии съществуващи в днешния свят. Почти всички религии твърдят че ако не си техен последовател, ще попаднеш в Ада. След като религиите са повече от една и никой не принадлежи на повече от една религия,
можем да приемем че всички души ще попаднат в Ада.

При сегашните данни за раждаемост и смъртност, може да се очаква броят на душите в Ада да нараства експоненциално. Да разгледаме скоростта на изменение на обема на Ада, тъй като закона на Бойл твърди че за да се запазят температурата и налягането в него, обемът му трябва да нараства пропорционално на нарастването броя на душите там.

Оттук произтичат две възможности:

1. Ако Адът се разширява по-бавно отколкото душите постъпват в него, тогава температурата и налягането ще нарастват докато вратите му не издържат и целия Ад се изсипе на Земята (until all Hell breaks loose).

2. Ако Адът се разширява по бързо от нарастването броя на душите в него, тогава температурата и налягането ще спадат докато той замръзне.
И така, какво ще се случи?

Ако приемем за верен постулатът формулиран от приятелката ми Тереза, че "по скоро Адът ще замръзне отколкото аз да спя с теб" и като вземем предвид факта че миналата нощ спах с нея, тогава 2 трябва да е вярно, и тогава Адът е екзотермичен и вече е замръзнал. Крайният резултат от тази теория е че щом Адът е замръзнал, то той не приема повече души и следователно не функционира ... оставяйки само Рая и по такъв начин доказвайки съществуването на Светия Дух, което обяснява защо миналата нощ Тереза през цялото време викаше "О, боже!".

04-05.11.2006 - хижа Рай

С Начо, Кети, Гошо, Краси, Юлия и Катя се разходихме до хижа Рай тази събота. Трабваше да бъдем повече хора, обаче народа си измисли какви ли не извинения (задушници, ходене на село и прочее) и не дойдоха.
Тръгнахме от центъра в Калофер, времето беше ясно и слънчево, обаче Ботев се беше с обичайната си одежда от облаци и мъгли. Докато стигнем хижата времето се обърна на 180 градуса. Заваля сняг, задуха вятър. При завоя на панорамните пейки ми се наложи да стъпвам с един крак на пътеката а с другия да се подпирам на склона, защото вятъра почти ме събаряше. Според метеорологичния бюлетин на Ботев температурата беше -17 градуса, а вятъра със скорост 140-150 км/ч. Отказахме се да ходим горе, преспахме при Чочо (хижаря на Рай), той се оказа от Борово, почерпи ракийца. Хапнахме, порадвахме се на котката Рая, починахме. Очите ни взеха да се затварят още към 19:30, една минутка на проветрение обаче оправи нещата. Имаше пълнолуние, пейзажите бяха страхотни, райското пръскало беше замръзнало и отразяваше блясъка на луната. Облаците се маскираха на незнайни континенти гравирани по безкраен глобус, инкрустиран с искрящи диаманти.
Чочо беше заредил печките като по учебник, само една хартийка се показва от решетката на вратичката. Палваш и едно огънче, печката се подготвя за излитане, прави "Б-у-у-у-у" и пламъци от всякъде. За половин-един час в стаичката вече беше топличко и уютно.
Сутринта Гошо направи греяна ракия за отскок, закусихме и слязохме по обратния път, почти. Отклонихме се през Калоферския манастир и екопътеката. Приказно място е тая екопътека и съседния къмпинг, на лято ще отидем там с палатките. Ако жената не си беше навила на пръста да се женим на Амбарица, щях да и предложа там да направим киното ама здраве да е. Та за екопътеката, на края на всички стълби се открива изглед към Ботев. Пристигахме един по един и коментарите на всички бяха - "Абе това като от властелина". Гледката беше буквално копие на прохода Карадрас от първата серия. Като свалят снимки Юлето и Гошо ще сложа да се види. Като тръгнахме надолу към манастира гледката се смени на 180 градуса (взех да се повтарям май?). Зелените преди време гори са почти пременени в разтопено злато и огнено червено, с пурпурни нанизи в короните. Танцуваха падащите листа около нас и все едно бяхме на гости при горските елфи. А като извадихме и виното, "Ела куме, не съм стара, ще те чакам при хамбара" ух-та леле... Начо ни покани у тях, извади пак анасонлийка и смокини за мезе, че един път, че два, че половин капачка пътниче. За малко да изпуснем автобуса. После с модерния влак до София (там пък едни пияни студенти от жп училище, мале, мале) и автобуса на обяд си дойдох в Русе. Понеже бях командировка петък и пътя ми го осребриха. По-хубаво от това - тенджера сърми...

Рецепти...

Събота и неделя с Катя правихме супа "Топчета"... Доста добре се получи... Ще взема да си блогвам рецептите, та да не се изгубят някъде...

Супа "Топчета"
=-=-=-=-=-=-=-=

Продукти:

За топчетата...
250 гр. кайма, половин глава лук, 1 белтък, 100 гр, ориз, сол и пипер. Лукът се нарязва на ситно, смесва се в еднородна маса с каймата, белтъка и ориза. Добавят се сол и пипер. С мокра ръка (за да не залепва каймата) се оформят топчета, които се овалват в брашно.

За бульона...
1 глава лук, 1 морков, 4-5 картофа, 1 кубче бульон. Нарязват се лукът и моркова и се задушават в тенджерата. Добавят се нарязаните картофи, литър и половина вода и се посолява. Когато заври се добавят бульончето и топчетата.

За застройката...
Жълтъкът се разбива с вода и лимонов сок. Застройва се супата и се добавя магданоз.

Следващите потърпевши бяха

"Спанак с ориз"
=-=-=-=-=-=-=-=

Продукти:
1/2 кг. спанак, 1 чаена чаша ориз, червен пипер, олио.

Спанакът се измива и се нарязва на ситно. Вари се докато омекне.
Оризът се задушава с червен пипер в половин чаена чашка олио за няколко минути, след това в тигана се добавят 2-3 чаши вода. Вари се докато набъбне.
Смесват се спанака с ориза в тава и се пекат на фурна. Поднася се с лъжица кисело мляко...

01-02.07.2006 - Традиционна годишна сбирка на Шуменско плато...

Седмицата преди 1 юли е... ЖЕГА... Горещия въздух ми накъдря чак космите в белия дроб, иска ми се някъде на дебела сянка, на спокойствие, да заспя със щурчетата и да се събудя с птиците... Да са живи и здрави басейните, инак не се живее. Като скачам елениното ръся пот не по-зле от дядо Максим света вода по гергьовден.
От месец - два Росен и Стефан заговорничат тайно и от време на време само пускат слухове на тоз и онзи, но абсолютно несинхронизирани и непълни... Шумен, Мадара, колелета, автомобили, заслони, палатки... Мистерия, мракобесие, да се чуди човек на кого в какво да вярва...
Стефан и Росен като организатори за Шумен и моя милост като агитатор за Русенски регион решихме най-накрая да направим 2-рото традиционно годишно барбекю на Шуменското плато.... Направих един дълъг списък и започнах подред да навивам народа:
- Сочни шишове с лукче и чушчица между крехки парченца пилешко филенце, студена планинска вода, църцореща върху една купчина измръзнали до кокал бири... Нощувка в свежа широколистна гора, радост за окото - зелена до където ти погледа стига.
Със Стан и Роско бяхме решили да ходим с колелетата, даже Стан организира алтернативен маршрут избягвайки натовареното движение на първокласния път до Шумен. Уви едва се навиха 5 души... Всеки се оправда с някаква работа / командировка / мързел и с лека ръка задраска една чудесна почивка... За колелета вече и дума не можеше да става, все пак за групов билет по БДЖ са необходими 10 души + ръководител. Петъка обрах подписи и печати, разходих се до гарата за билетите и реших да не взимам палатката на Радев, първо че и нямаше колчетата, второ че нямаше да трябва. Сложих в раницата две палатки и един спален чувал... А да, щях да забравя, взех си спален чувал от магазин втора употреба - 12 лв. Пуснах го да се изпере на 95 градуса и сичко беше точно. Ако някой не знае на "ДА-БЕ-ДА" получават спални чували всеки понеделник. Намира се срещу магазин "Русе".
В уречената сутрин (01.07.2006) с влака в 6:02, който закъсня с един час заради някакви цигански* вагони Здравко, Зари, Калина, Саша, Стан и пишущият тези редове се понесоха към Каспичан. Там се намерихме с Росен, който с последни сили отбиваше любовните набези на един изпедерастял мангал и след лека закуска тръгнахме да разгледаме Мадарския конник. От Каспичан се тръгва през цетъра на града към Калугерица, което ако някой си помисли че е село ще сгреши, всъщност е квартал на Каспичан и се стига до едни страхотни череши в дясно... Малко след това е пътечката в ляво, която води нагоре към скалата. Там освен прочутия барелеф има и разни стари пещери за разглеждане. След това се продължава към Мадара и от там се хваща автобус към Шумен, или както в нашия случай услужливи шофьори предлагат превоз срещу такса в размер цената на билета за автобуса...
Стигнахме в Шумен и заваля... Стеф, Росен и Калина натовариха раниците и отпрашиха с колата да пазаруват а останалите се зачулихме с дъждобраните и поехме нагоре към платото... За кратки 10 мин. улиците се превърнаха в реки и Саша тръгна бос в топлата вода, а Здравко и аз си изпрахме платненките покрай него. Пресичйки едно кръстовище и останалата част от групата преджапа вода до глезена, но Стан упорито се качи пак на тротоара и призоваваше всички да се качат при него "на сухо". Хапвайки сладолед и семки развяхме дъждобраните към паметника погълнал цимент за още един Шумен и от там по шосето към заслон "Детелина". Интересен беше фактът, че след като кръстосахме монумента намерихме служителка, която се опита да ни продаде билети по 3 кинта за да разгледаме въпросният паметник отново.
Стигнахме заслона, разтоварихме багажите и Стеф отиде за барбекюто и да си доведе звяра (Линда - московска стражевая**) а останалите замезихме колкото да залъжем глада.
Дойде Стефан и се почна една епична борба с въпросното барбекю, дървените въглища и мокри дърва... Знам че се ползва сух спирт в такива случаи, ама като няма...? Няма гладни да стоим я...? Росен извади малко медицински спирт и разкъсвайки сърцето на Саша използвахме част от него за да разпалим огъня... От три страни като ковашки мехове застанахме 3 програмиста, 1 кинезитерапевт и 1 админ и духахме на смени докато въглищата добиха примамливия цвят на разтопено злато и на ред дойдаа пражолити. Заемайки своето почетно място бързо наситиха въздуха с цвърчащия аромат на глад и екота на куркащите черва. Спортно започнаха да пристигат една по една бутилките шшшуменско от чешшшмата и капейки слюнка се сбрахме около масата за да довършим този невероятен ансамбъл.
Всяко хубаво нещо има своя край, само кренвирша има два края... Дойде ред на палатките, изхитрихме се и ги нагласихме вътре в заслона (навън все така си валеше, и по-добре ако питате мен, защото нямаше комари) на сухо, само Стеф реши да опита дали неговата палатка ще издържи дъжда и я опнахме навън... Нагласихме се, легнахме и таман се отпускаме, чува се шум от палатката на Росен и Калина:

Росен: Ъ-ъ-х, не мога да затворя зипа...
Аз: Не трябва да го затваряш, притъпява се удоволствието ;-)
Росен: Не ве, Калина затвори зипа на палатката от нейната страна, а моят се опъва...
Калина: Не се отказвай мили...
Росен: Е не става...
Аз: Ще стане, млад си още... Опитай с виагра...

Нацвилихме се и заспахме. За първи път спах в спален чувал, ама беше много приятно... Спах като буба, топличко, мекичко, ще си го взимам на всеки палатков поход. Не всички са имали късмет, както се оказа на сутринта. Росен и Калина уцелили снадка в циментовите плочи и се ръбили а Стан си намерил дръвце под пода на палатката.
Сутринта закусихме с предвидливо скритите от Саша и моя милост кекс и хляб със сладко, раздигнахме палатките за час и поехме обратно по пътя. Валя дъжд през цялото време, но беше много приятна, свежа разходка. В Шумен хапнахме за обяд в Попшишмановата къща, моткахме се из "Била" до 16 часа и си взехме влака за Русе. Довършихме бирата със солети, дремнахме и 20 часа си бяхме на гарата.
Решили сме със Стефан и ще предложа на Росен също идеята това да го учредим като ежегодишно мероприятие. На мен ми е второ и така го броя. На есен като нападат листата ще направим пак нещо подобно, само че ще се заврем по-навътре в гората. Там е още по-красиво, а Стефан твърди, че ако сме късметлии ще си намерим падинка пълна с окапали листа и ще спим на меко в сухата шума.
Всички да си освободят по една събота и неделя нейде из септември - октомври, да не им я освободя аз... ;-)

---------------
* - да се чете румънски (бел. авт.)
** - нещо като малък сан-бернар (бел. авт.)

21 - 22.06.2006 - Дни на Микрософт...

Отвори ми се възможност да се разходя към София. Дни на Микрософт 2006, пък и да се видя с Катя... На сайта за регистрация имаше кратко описание как да се стигне до кино Арена, но ако бяха сложили една малка карта щеше да е още по-добре. Намерих киното, доста добре са го направили. Екранът е внушителен, бяха го вързали към компютър ( Представата за един НФС или Ънриал на този екран направо ме изпоти по гръбнака ) а от басите цялата седалка вибрираше. Регистрирахме се, лепнаха ни по една точка и почнаха лекциите.

Първи отговорника на фирмата в България обясни, че са точни и яки пичове, какви продукти пускат и ще пускат занапред, малко остана да се разтанцува и разскача по сцената като оня другия идиот, дето викаше, че обичал тази компания. След него някакъв министър или директор на агенция (ДАИТ ?) обясни, че нищо не правили в тая агенция, пък много искали. След тях една девойка излезе да се кефи на вистата, какво толкова и се кефи не разбрах 99 % от нещата дето ги показа си ги има още в хр-то... Новото са красотите, дето другите операционни системи ги имат от край време. Както и да е, стана 11, а имах уговорка с жената да се видим по обяд и напуснах обекта.

С Катя се срещнахме в нейния квартал, хапнахме в движение някакви мазнотии (много мразя така) и отидохме на Витоша. Времето долу беше чудесно, горе ветровито и гърмежно, облаци захлупени отвсякъде, а аз по потник и сандали... Стигнахме Академик, хапнахме ябълките, отказахме се от Черни връх и поехме надолу към слънчевите поля. И на отиване и на връщане засичахме маршрутки и автобуси в последния момент. Голям късмет извадихме него ден.
Майката на Катя беше направила баница... Много яка баница, много върви с кисело мляко, много я ядох... На автогарата имаше изненада. Автобуса не стигна за всички желаещи да се приберат по къщята, наложи се да докарат втори, че и той се напълни. Изглежда е имало концерт на Депеш или нещо подобно. Тръгнахме в 1 от София, към 6 сутринта си бях вкъщи и направо на работа. Мислех следващия ден да спя, то пък едни бири се отвориха на митака, австралийците опънаха съседите от хърватска и пак си легнах в малките часове. Ще почивам като се гътна...

28.04. - 01.05 От Витоша по-високо нема...

Подмамени от идеята да качим Черни връх и да се разходим из Искърското дефиле с Ангел решихме да приемем предложението на Катя и да направим една визита на добра воля към Софията.

Оказа се, че и Весела ще ходи тогава натам, та си правихме компания. Шефа ни пусна в 2 този ден, а аз си изкрънках от Николай свободна сутрин и се метнахме на автобуса в 5 сутринта. Уви не бях особено приятна компания - не успях да легна вечерта и спах през целия път. Свършихме работата на Весито и се разхождахме до 18:00, когато трябваше да пристигне останалата част от групата. На автогарата се намерихме с Катя и изчакахме Ангел, който оправда 30 минутното си закъснение със задръстване.

Ариведерчихме Веселка на автобуса и Катя ни заведе на рожден ден в някакво заведение, сравнително приятно като атмосфера обаче с един от онези ди-джеи, дето се опитват да ти избият черния дроб от тялото с бас. Поздрави и благопожелания отправихме всякакви към младежа, който както разбрахме работи в бТВ като дизайнер. Много чужденци имаше тая вечер, или поне аз с такова впечатление останах. Колкото пъти посетих тоалетната, толкова пъти ме заговориха на различни езици. След уйски, бира и водка с натежали глави се прибрахме да отмаряме за разходката към Катината хижа / вила.

Добрутру на всички ( психо-атака на Ангел с тиган и фотоапарат ), кафета, чайче, нахлузих новите бойни кецове и с влак се добрахме до село Реброво от където по въжения мост през реката започна разходката... Много приятна разходка в действителност, Качихме се до манастира св. Никола, но отец Стефан ( най-поп сред спасителите и най-спасител сред поповете ) бе в преразход. От височината на манастира долината на реката под него сякаш е част от макет, играчка на всесилни богове. По зелените склонове петната на вилните зони изглеждат като пръснати в мокет стотинки, реката вие бляскава снага между тях а от време на време по свойте коловози с тътен влакчето тромаво отмята завой след завой. Край село Ромча отпочинахме в спретната вила с два кедъра отпред, родителите на Катя ни почерпиха с освежаващи напитки и шипково вино, разгледахме цветята и от Нови искър поехме обратно към София. За вечеря правихме прочутата "салата Ангел" с кускус. Яка салата и нахранва стабилно. Особено ако я мачкаш с лъжица от тенджерата. Същата вечер разглеждахме с Катя снимки от похода Ком - Емине, в който мислим да се включим следващата година с Ангел, живот и здраве.

В такива вечери се случват чудеса, щурчета свирят на луната и звездите нежни сонети за отминали дни и нощи още незнайни, изпълнени с мисли самотни и сънища тъй омайни... В очи бездънни неусетно потънах, доброволно всякакво спасение отказах, с целувки като хиляди снежинки покрих две устни разцъфтели... Нощта бе само наша...

На следващия ден опънахме по Витоша. Катя ни избра много як маршрут - 4 часа само нагоре... Имаше мъгла и гората придоби мистична атмосфера, стана тихо, само почукването на катарамите и жалбите на Ангел по вчерашното сирене ( което за малко не изхвърлихме поради странната му миризма и вкус ) меко потъваха в тишината. Всеки момент очаквахме от млечния безкрай да се изсипят една камара орки, грухтейки и звънтейки с оръжия да профучат край нас. Абе яко беше с две думи. Хижата на НСА забелязахме на 10-ина метра от нея. В един момент просто изплува от мъглата. Там се постоплихме за 15-ина минути и продължихме нагоре. За свой срам Катя и Ангел бяха тръгнали като на плаж - с маратонки. Стария нахлузи химическите чорапи и тръгна напред да прави пъртина. Докато стигнем Черни връх се намокриха порядъчно, но поне в заслончето на върха имаше каквото ти душа поиска - боб чорба и шкембе. Там останахме повечко, правихме си сандвичи със шпроти ( върху филийка хляб се мазва майонеза, слага се едно листо маруля и се редят върху него рибки ), който не е опитвал, просто не знае какво пропуска. Надолу се спускахме с найлони и имахме премеждия, основно Ангел, който за малко да се хвърли в един халфпайп а след това пак за малко не изгуби девствеността си върху един хлъзгав дънер. Катя също успя да си топне дупето в хладната лепкава кал преди успешно да се доберем до спирката и след това до София.

На следващия ден - 1-ви май ( понеделник ) се разходихме из Борисовата градина, смесихме се с връщащата се от митинг тълпа пенсионери, хапнахме, пийнахме и успешно си хванахме автобуса за Русе. Аз издържах само 3 дни насаме с мислите си и петък се върнах пак в София, но това е друга история...

21 - 24.04 Калофер - Тъжа - Узана - Габрово

Като за начало, адаша ми върза тенекия... Изчаках си чакането на студа под една лампа, ужким се видя по-добре и от далеко ама ниц. 10 мин. преди тръгването на влака се сурнах с едно такси и го намирам на гарата, той ме чакал 1 мин. и помислил, че съм заминал. Простено да му е, не е знаел какво върши. По-важното е, че се събрахме и дружно потеглихме към Калофер. Не ни бе писано да стигнем до там здрави и читави, поне не на всички...
На гара Тулово, докато си чакахме връзката за Калофер, Ангел и Иванина в пристъп на умопомрачение решиха да скачат един връз друг. Резултатът е пинг-понг топче на челото на Иванина и липсващ епидермисен слой от кухалницата на Ангел... В детайли разборът на акцията е следния - Ангел убеждава Иванина да се метне на гърба му, тя го хваща за врата (по невнимание?) и го задушава, почти падат назад. Със сетни сили и последна капка въздух в дробовете Ангел се навежда напред (пред очите му минават кадри от живота), раницата на Иванина решава да се включи в забавата и пада възможно най-напред. Ангел тотално губи баланс (центъра на тежестта вече е някъде два метра напред) и с Иванина челно посрещат земната твърд. Веселието продължава - Ангел не може да стане, защото Иванина с раницата си му тежи. Иванина също не може да стане, защото ръцете и са заклещени под Ангел. Параграф 22... Тичане, вайкане, мокри кърпички - даде господ, оправиха се. Качихме се на влака - и към Калофер, от там вече в пълен състав (+ Катя и Пешо) още малко до село Тъжа. Кафе, коне, комунистически лозунги и опънахме нагоре по пътеката към х. Тъжа.
Отрядът се разцепи на две - надъхани младежи, петимни за кози пътеки под 45 градусов наклон и от друга страна хора, вече улегнали, желаещи единствено да се мъкнат из пътя като народна песен и да пълнят очи си с природна красота а тумбаци си с бира. С Ангел използвахме случая и се навряхме къде ли не за да се снимаме - из водопади, под мостове, по дървета - така весело си вървяхме до х. Русалка, където спряхме за отдих, порадвахме се на хъскито на хижарите, пихме по чайче и продължихме към х. Тъжа.
Из пътя, пак препятствие - без да обсъждам надълго дъжда дето ни накваси стигам до момента, в който се зачудихме от къде да прекосим реката на пътя си (не че се налагаше, ама нали сме все отбор юнаци). Който можа - прескочи, моя милост примерно. Който не можа цопна барабар с раницата си в потока, Лъчо може да дава уроци как най-удачно да си засили човек раницата и да я пльосне в средата на потока, че и да нагази след нея. На Поля и беше все едно вече, ходенето и дойде множко и тя безропотно си прешляпа поточето колкото пъти го видя пред себе си. Точно на това място - долината на рекичката преди х. Тъжа станахме свидетели на изключително красиви и някак нереални пейзажи. Представете си едни обширни поляни, които се спускат от гората към речното корито, обляни в слънчева светлина с пърхащи наоколо пеперуди и аромат на свежест. Ха сега си ги представете лилави... Нали...? Нереално, но факт - толкова минзухари не съм си и представял, че може да съществуват. Докъдето ти стига погледа - лилави поля. Саша намери бял минзухар и го гледа с умилението на земеделец, чийто дванайсет годишен син изкарва първата си бразда. В хижата се сушихме, ядохме, пихме, играхме асоциация, Катя ми го начука - само двамата устискахме до Великден и криво-ляво ( Саша, ти си знаеш ;-) ) се отпуснахме за заслужена почивка и разкрасяващ сън.
Станахме рано на следващия ден и продължихме с чукането, общо взето всички ме набиха и аз от мъка се нагмуцах с яйца и козунак. Оказа се, че още в началото трябва да се превземе едно заснежено възвишение - тук изгубихме Ивелин и Поля, върнаха се в хижата, за да си починат още и да се върнат към Русе по обратния път. По пътя към Узана имаше доста мъгла, в един момент не виждаш маркировката, а в следващия се открива прекрасна панорамна гледка, на фона на която Ангел обяснява защо не трябва да се яде жълт сняг. Стан постави основите на гранитно-ориентираното програмиране и изяви желание да чука камъчки в Микрософт. Преди х. Мазалат имаше много яка козя пътека по едни камънаци и долу пейзажите изглеждаха като зелена зараза, малко по малко обхващаща нагоре кафевите планини. След като хапнахме и починахме на Мазалат ( там оставихме Марина, чийто крак се поду и заболя ) настана голямото газене в калта. Близо час сме шляпали ( джвакали, дзупали), губили и намирали в калта обувките си. През това време Саша и Стан почти доведоха Катя и пишещият тези редове до бяс с абсолютното си нежелание да познаят думата "милинка" ( дебела, мазна, кръгла закуска, съставена от парчета и със сирене от горе ). Оставихме групата да се снима на географския център, а с Катя избързахме към хижата, за да им използваме всичката топла вода ( МУХАХАХАХА )...
В хижата довършихме яйцата и козунаците, който докопа топла вода се изплацика, някои хора намазаха масаж ( че и два ) и морни глави залепихме о възглавниците. На сутринта, след всичкото клатене, Ангел със свежите идеи предложи бой с възглавници и докато се усети Катя му лепна една по зидарски. Саша се показа да провери за какво иде реч и му бе обяснено по голата кофа, след което възглавници полетяха и от долния етаж. Песът Чарли не присъстваше и ни бе обяснено, че той е всъщност от една съседна хижа. Друг път ще се засечем и с него.
Нямахме особени произшествия по познатия маршрут към Шипка, този път опитахме катък и той засенчи всякакви нещастни биволски млека. Не успяхме обаче да го опляскаме всичкия, тежичък ни дойде... От Шипка по пътечката през гората до Етъра и после Габрово, оставихме Катя в автобуса за София ( по традиция стигнахме там 5 мин. преди тръгването ) и адаша ни заведе в едно много приятно заведение, което да пукна ако се сещам как се казва. Там изгубихме времето до влака и през Царева ливада и Горна оряховица се прибрахме в Русе.
Взе да ни става навик тая хижа Узана, вярно че е хубаво там, но вече ми се иска да обиколим и някъде другаде. Следващата седмица с Ангел сме канени на гости у Катя в София и ще катерим Витоша... Ой-ла-ри-пи-и-и-и-и...

14-15.04.2006 Голямото изпращане...

Предистория: Нашият добър приятел Росен заминава да работи в София. На всички ни е тъжно, искаме да му направим изпращане, което няма да забрави. Събрахме се след тренировка в "Къщата" да празним бири, без повод. Седим и мислим, стандартните събирания в Ангел / Росен са вече омръзнали на всички, освен това стаите са малки. Имаше идея всички да се изредим на Роската, след което той със сигурност никога не би ни забравил. Със сълзи на очи я отхвърлихме. От дума на дума се стигна до гениалната (Росенова) идея да направим една разходка около Иваново и да пренощуваме на палатки. Бурни аплодисменти, френетични овации, събаряне на полилеи - предложението бе прието единодушно. Решихме да поканим и Катя от София, тя се канеше да ни дойде на гости като се раззелени, та с един шиш две наденици, дето има една дума. Разделихме се и всеки се замисли от де, аджеба да намери палатка. Организираха се групови билети, пазаруваха се продукти за шишовете (Ах, тези шишове...) Постепенно от свои и чужди хора, Метро и забравени мази бяха извадени н-броя палатки, почти достатъчни да поберат личния състав и след хиляди комбинации, кой с кого, защо и дали ще спи всички останаха доволни и тръпнещи в очакване на деня Х.
Миграцията: В уречения ден Ангел, Саша и Росен отпрашиха с ранния влак в 13 часа да подготвят лагера. Аз останах да поведа втората група с влака в 18 часа, между другото се оказа, че са забравили бирите и хляба. Бегом с Теодора към магазина за 10 двулитрови бири и 5 хляба + една пещерска и бутилка ром. Посрещнахме Катя на автогарата и се срещнахме с Анита, в чиято колица натоварихме почти целия багаж. Остана само да се съберем и качим на влака. Той за проклетия взе, че закъсня с половин час и около 19 часа се изсипахме на гарата в Иваново. По жицата, по жицата и при поста на пазача ни пресрещнаха Саша и Ангел с новината, че Лома е прелял тук-таме и трябва да се използват алтернативни маршрути. Прехвърлихме багажа от колата по раниците и поехме по партизанските пътеки. Оказа се, обаче че за час реката се е вдигнала още та се наложи 100-ина метра да джапаме във вода до кокалче и да се борим с всепоглъщащата кал за насъщните си обувки. Тъкмо запяхме за "Червената шапчица" и зад завоя светна лагерния огън с палатките около него. Моментално около огъня бяха наредени колчета с чорапи и обувки, а над него се опънаха шишовете (наденичка, лукче и мариновано крехко свинско - момент да си взема салфетка, че се окапах) майсторски нанизани от Саша и моя милост. Лека полека бутилките започнаха да се пълнят с въздух, а атмосферата с аромат на печено месо и сушени чорапи. Разкъсваха се шишове, вдигаха се тостове, пяха се песни, рецитираха се стихове, играхме на филми и малко по малко участниците в мероприятието потърсиха подслон в палатките и блажено се отдадоха на умората. Аз лично заспах чак към 6 сутринта (тъкмо като легнах чувам как отвън Лъчо и Цецо обсъждат организаторските способности на Ангел, защото една палатка останала празна, това му го мляха на главата целия следващ ден) и се събудих около 9. Спах чудесно... Оказа се, че само на Роско и Катя има е било студено, въпреки че са били заедно в един спален чувал. Как са го направили тоя номер, само те си знаят. На всички останали им беше топличко.
След като закусихме, петимните за икони и стенописи се разходиха по скалните църкви а по-мързеливите опнахме одеалата на сянка и се проснахме сред водопад от птичи песни. Стана пладне, че и премина даже, та с нежелание сгънахме палатките и поехме обратно. Водата беше спаднала и без проблем стигнахме в Иваново, където заверихме обратния билет и се натоварихме на влака. Той пак закъсня (що направо не го направят половин час по-късно) и за нула време, тутуф-тутуф, си бяхме обратно в Русе.
Заключение: Това със сигурност ще го направим пак, че може и на море да отидем с палатките. За Росен не знам, но аз това първо лагеруване на палатка ще помня дълго време.

На пазар в Метро...

Вчера ходихме на боулинг и се уговорихме с Ангел да отидем днес в Метро и да разгледаме палатките. Трябваше да мина да го взема в 9 сутринта, пък то аз се събудих в 9. С минимално закъснение от около час се изтъпанихме на спирката в очакване на автобуст. Метнахме се в 2-ката и от ДАП продължихме пеша. В Метро както винаги имаше много за разглеждане, изгубихме около 2 часа, харесахме си палатки (леки, двуместни за 35-40 лв.) и запълнихме липсата от служебен фотоапарат. Поехме обратно да ги изпробваме на сух док (в сървърното помещение, че е най-голямо, а навън валеше дъжд) и да огледаме всички шевове обстойно, че Иванина си взела миналата година, но според Лъчо шевовете и някак се разминавали. Оказа се, че палатките спокойно побират 3-ма души (4-ма ако са по-любвеобилни и се гушнат всичките), много лесно се разпъват и сгъват, с Ангел останахме много доволни и очакваме 14-ти, когато ще ги изпробваме в полеви условия. Остават спалните чували...
Между другото, Стан се появи в ицку, доволен, че му превели парите, вика - Понеделник взимам китарата. Днес пък решихме да се разходим до Технополис, че имало колелета на далавера (105 лв. парчето, с ддс). Подбрах го, отиваме, намери си той струни за китарата и се офайдосахме с две от последните четири колелета. Аз си забравих в магазина раницата, та се връщах за нея. После еквилибристики докато си закачим педалите и стегнем кормилата, ту един инструмент няма, ту друг, добре че помпа намерихме. Уж еднакъв модел велосипедите а седалките и педалите - различни. Моите се навиха, а на Стан в тясното не можаха. Въртяхме телефони да намерим универсален ключ за колело, че те са по-тънки и баш за такива случаи, Роско обеща да ни оправи в неделя.
Остава да изпробвам новото фото - Никон 2100 - 2 МПиксела, 3х Оптично... За любителски снимки смятам, че повече не е нужно. Само да се заредят батериите и ще го разцъкам.

Саша заминава пак за София...

Идва Саша, сериозен като погребален агент в сладкарница. Какво става младеж? - викам му, а той искал да говорим. Да съм му помогнел за смените в залата, за да може да отиде на химиотерапия в София. Ще помагаме, разбира се. Заминавай да те оправят, че лято идва и трябва да сме в бойна готовност - повишена. Уж отиде някъде, след малко пак се връща ама очите му светят и целия зачервен. Не го свърта на едно място. От дума на дума се оказва, че има и друга причина да отиде в София:
- Ив - казва - влюбен съм и се чувствам като напушен.
- Охооо - викам - добре дошъл в клуба. Аз съм така три месеца вече и не знам по земята ли ходя или в облаци от захарен памук. Когато се запознах с Бианка сякаш ме беше треснало нещо, дни наред не знаех спя ли ил'съм буден.
- Либоф с первого взгляда - вика - тя ще да е...
- Ми, заминавай Саша, щом е в София направо хващай първия автобус и да те няма.
Замина да си оправя багажа, превъзбуден, светнал, а аз му се радвам и си мисля в мен каква енергия напира, като чуя "Аз и моето момиче" на Тоника. Не мога да стоя на едно място, трябва да ходя някъде, за да се успокоя. Страшна сила е любовта... Ще чакам юли и ще се надявам да ме огрее моето слънчице...

02.04.2006 Русе - Кошов - Червен - Русе

Да му се не види, все едно на въже сме държани цяла зима. Само като се стопли и раззелени, хукнахме по чукарите като невидели. Саша подхвърли мимоходом:
- Знаете ли колко е приятна разходката от Кошов до крепостта на Червен по Лома? Тръгваме си сутринта към Кошов по хладно с влакчето. Лек преход за 2 часа... На крепостта се хапва / пийва / поспива и вечерта - обратно.
Идеята ни допадна като топъл хляб със сирене. Пуснахме слуха, агитирахме обичайните заподозрени и в петък се оказа, че по геометрична прогресия (всеки предложил на още някого) сме се събрали около 50 (петдесет) души, представители на Молдова, Украйна, Албания, Унгария, Етиопия и България. Отидохме с Ангел и Саша да купим груповия билет, лелката на гишето въздъхна и стоически подпечата и подписа всичките 50 парчета, едно по едно. Стиснахме ръце, уговорихме потайна среща на разсъмване и аз отпраших към Текето.
Сутринта в неделя взех за адютант адаша и се паркирахме на гарата. Дойде влака от товарна гара, там се бяха напълнили останалата част от групата, качихме се ние и що да видим: Два вагона паплач, и едни бутилки бира гастролират по купетата. Саша със весела шапка, а Олег и Игор с китари. Спирка Кошов не се забелязва лесно, като във вица за поручик Ржевски, дето Наташа го питала как намира гърдите и, а той отговорил - "Трудно". Има един умрял перон и толкова, никаква постройка по която да разбере човек, че там трябва да слезе. По асфалтиран път се стига до едноименното село, зареждат се запасите от бира / вода и се продължава по реката.
Тук започна веселото - нивото на реката е височко и навред се шири лепкава (а може би и лековита) кал. Започнахме да джвакаме и дойде момента, в който напред не можеше да се продължи. Вървяхме горе по скалите докато ни омръзна и постепенно се разделихме на групи. Първите слязоха уж да видят има ли още кал. Не се върнаха, пихме по едно за кураж и продължихме по скалите. След 2-3 завоя и адски много тръни втора група решихме да слезем и продължим по реката. Намерихме си удобно (римува се с лобно) място и тръгнахме надолу.
Тръгнахме е силно казано, спускахме се метър по метър. Иванина като пантера скок-подскочи първа, а през тръни и сипеи, Цецка и Калина се справиха мъжки и с минимална помощ, а на места с носене се изсипаха след нея на тревата. Аз за малко да се хвърля от горе, а Цецо в агресивен слалом почти подбра със себе си Лъчо и Росен. Издрани и гладни хапнахме на сянка и продължихме до крепостта. Леката, двучасова разходка направихме за 6 часа и пристигнахме около 14 часа до Червен. Там хапнахме, играхме мач, катерихме се по крепостните стени, починахме и 16 часа по-изморените се натовариха на автобуса, а петимните за още разходка поехме обратно към Кошов.
Обратния път само покрай реката наистина отне 2 часа. Дърветата тъкмо се разлистват, цветята се разтварят, реката примамливо ромоли а птичките пеят едни песни - направо не ти се прибира в града. Пълниш очите със зелено, а дробовете с аромат и все по-унило крачиш към влака и работното ежедневие. В Кошов има 100 годишна немска мелница, която до преди 2 години е работила. Водачите ни (три енергични хлапета) разказаха, че училището също е затворено поради липса на ученици и малкото останали деца ходят до съседни села да се учат на четмо и писмо. Селцето е приятно, чужденците вече са започнали да купуват къщи там. Във влака се намерихме със Стан, който се връщаше към Русе и пак сред бира, смях и песни се изсипахме на гарата.
Колкото и често да правим такива разходки, няма да ми омръзнат.

25-26.03.2006, Габрово-Узана-Шипка-Габрово

Катя предложи да се разходим някъде на 25 и 26 март, а ние с Ангел само това чакахме. Гледахме картите, съветвахме се с експерти и решихме - Шипка ще да е. Ще разгледаме Етъра и Соколския манастир, а ще спим на хижа Узана. Опитахме да завлечем с нас още народ, обаче дали защото беше предзаплатно време или ги беше ударила вече пролетната умора, никой не прояви интерес. Само Ирина зарибихме, синхронизирахме плана с Катя и петък вечерта се прибрахме по къщята да гласим багаж.
Е-е-е-х, събрахме се с Ангел в 5:40 сутринта в събота на моста над "Липник", ограбихме един банкомат и в 6 часа с Ирина чинно си чакахме влакчето за Габрово (през Горна Оряховица и Царева ливада). Аху-иху по гарите и в 10:30 се изсипахме на Габрово. По пътя си напазарувахме метални канчета за чай (с добавки ;-) ) и между другото Катя се обади, че ни чака на автогарата. Намерихме се с нея и се отпочна похода.
Решихме да се разходим пеша до Етъра. Габрово се оказа сравнително голям град, или поне дълъг. Етъра се намира на 7 комина разстояние от автогарата. Аз се сварих с полото и дебелото яке. Стигнахме Етъра около 12 часа и след смяна на чорапи, обувки и дрехи тръгнахме да разглеждаме. Входа се заплаща - 3 кинта. Интересно е в Етъра имаше много различни неща за разглеждане, взех подаръци за Бианка и децата и решихме да починем малко преди да се върнем за автобуса към Узана в 15 часа. Пийнахме водичка на чешмата, сервитьора упорито ни отказа поръчката ( -Може ли да си поръчаме пърленки? -НЕ!!!). Взехме по един геврек от друго дюкянче и поехме обратно с маршрутка. Стигаме автогарата и ни посреща друго разочарование. Няма автобус за хижа Узана. В четвъртъка разглеждахме разписанието на сайта на Габрово, там пише - зимно разписание - 15 часа, лятно - 17 часа.
Обадихме се по телефона и питаме - В колко часа е автобуса за хижа Узана?
Отговарят ни - В 15, но САМО събота и неделя.
Чудесно - казваме ние - лек ден и дочуване.
Отиваме на място - 4 билета за автобуса в 15 часа, моля.
Отговор - Няма автобус за хижа Узана.
Как няма, бре? - дивим се ние.
Ами така - казва лелката с усмивка - тази събота и неделя няма.
И как да не ги застреляш? Мислииме, кроииме планове, па фанааме едно такси за 13 кинта и шофьора, роден в Габрово и от 45 години пребродил горите около града се оказа, че не знае къде е хижата. Стовари ни на кръстопътя след географския център и ни посочи за всеки случай хижата дето да търсим Косьо, с когото са спали заедно в казармата, ако не сполучим с нашата си хижа.
Тръгнахме да обиколим поред на номерата хижите дето се виждаха (на брой 7-8) и по пътя си казахме здрасти с едни типове на моторна шейна. Абе туй-онуй хижа Узана да знаете къде се помещава? Охоо, знаем я! Ей там зад онези борове! - и показват боровите гори околовръст. Преджапахме снега и калта за радост на Ангел, който не пропуска случай да си използва калците и след импровизирано мостче над един поток (две греди напреки) намерихме хижата. Напук на твърденията на таксиметъра, че такова животно нема, хижата се оказа построена преди 100-ина години. С масивни каменни основи и дървена врата с чукче, прави чудесно впечатление а хижарите са сладкодумни добряци, дадоха ни карти на околността, направиха чай и обсъдихме времето. Разходихме се из околността, аз си намерих сняг, в който да се похвърлям, Катя не успя да се пребори с апарата, посетихме географския център на България, Ирка изчисли новото му място и се прибрахме да нощуваме.
На хижата се засякохме с габровци, дошли да си празнуват рожден ден. Донесли колони, уредби, тенджери с ядене, туби с пиене и сноуборди. Като се понапиха запалиха факли и излязоха да закриват сезона. Много весело само дето снега беше позамръзнал и едното девойче все падаше по чело. Изгорихме факлите, изпихме пиенето, изядохме яденето, изпяхме песните (Само ти сърце-е-е-е-е...) и се прибрахме при печките да спим. Всеки си нави телефона за 7 сутринта, Ангел вече беше заспал, нещо което щеше да му коства живота, защото неговите телефони се разпяха в 4:30 и добре че всички обувки бяха покрай печката, до него нищо не долетя.
Порадвахме се на мелодиите за събуждане, пръкнахме се и ново двайсе - сменили времето. По подразбиране се оказахме с един час назад. Закуска и чай (с добавки ;-)) на висока скорост и след като се обадихме на 180 тръгнахме по зимната маркировка към Шипка вече по новото време в 9:30. Кучето на хижарите - един абсолютен сладкиш се лепна за нас и ни показва пътя до върха. Гледките бяха великолепни, времето перфектно - ходил съм по къс ръкав 3 часа през снега до горе. През почивките песа се опита да закуси покрай нас, но опитите на Ирина (с бисквити) и Катя (с бейк ролс) да го нахранят се оказаха безуспешни. На Шипка се поснимахме, посмяхме, хапнахме за обяд, разгледахме паметника (от върха му се вижда на невероятни разстояния) и решихме да оставим Соколския манастир за следващия път а направо да пердашим за Габрово.
Осведомихме се за посоката и с бога напред... Пак през кал и сняг, изгубена маркировка и пак намерена стигнахме до едно чудно място. С две думи всички видяхме мираж - висок бял купол, който изведнъж се изгуби зад дърветата и повече не се показа. Помислихме, че сме минали покрай Соколския манастир и продължихме напред към Етъра. За всеобщо изумление след 10 мин. наистина стигнахме манастира, но той нямаше нищо общо с видението. Хората наоколо отказаха да повярват, че нагоре по пътя има друга църква. Общото решение беше като се стопли да дойдем с преспиване на манастира и да разнищим мистерията до все. По преките пътеки стигнахме Етъра и познатата ни спирка на маршрутката, където изчакахме 15 минути и при тръгването аз забравих фотото. Добре, че бях сменил картите и изгубихме само една снимка. Ако някой се облажи с Канон Пауършот С45 да ме поменува с добро, щото не вярвам да го върне, при все че сичкото принадлежности (кабели и зарядни са си още в мен).
Изпратихме благополучно Катя на автогарата в 18 и на пустеещата жп-гара се оказа, че нашия влак е чак в 20:40... Намерихме си едно капанче и сред бира, шкембе и македонска наденица изгубихме излишното време, хванахме електричката до Царева ливада, после връзката до Горна. На Горна по традиция пихме чай и заличихме от лицето на земята един крем карамел, след което в 3 сутринта сънени се прибрахме в Русе.
Много яко беше, изгоряхме на слънцето, направихме чудесна разходка, която със сигурност ще повторим, и начесахме крастата до следващия поход. Ще гледам да добия една нова раница до тогава, че моята започнала да сдава багажа на пътя през една дупка на дъното.

Цетвърта прикаска за Мемет...

Ся, Мемет, некогаси на един ного тъпо кралица му са ражда един, ама псилютно грозен дащеря. Ма токлу грозен - смрът. Като го погледнеш и напрао ти спира чесовника. И затва кат дошли феите на кърщенето, и сичкото са мръщи и като иде до леглото на принцеста, сичкото повръщал.
Обачи, имало един добро фея, и той каза:
- Ми, фаф тва ден, кога те тва изрот тука напрай шеснаесе годин, ша са наръга сас един шило в гъзъ и ше баялдиса, за радос на родата.
- Анджък, ашколсун, мерси! - казал кралицата. Щот са, то верно майка му, ама гледа реално на нещтата.
- Ше баялдиса - мъди! - викнало Злото фея. (То ного са ядосал че са го туриле най-близо при креватчето, и не мое си напрай джамбурето - кво апне или пийне - венага връща) - Ич нема а пукяса, ми кат са избуши сас шилото, само ше успива, и като идва Прекраснуту принц да го цуне, тогаа ши става.
И аман-заман, нема кво да прайш. Кото - такова. Минава бая годин и малкото принцеса пурасва и стана най-грозния девойка ф Млечното път. Толко грозен, че даже мухите не го каца. И като прай шеснаесе годин, некаф обущар толко са сплашва като го видя, че почва да бега и спуснал шилото. И нали са сещаш, Мемет? Тва кат вижда шилото и давай, да си го завре у гъзо. Щот не само грозен, ми и прос. И ляга и почна да хърка. Ама хърка ти казвам - бичи. И хорат не може заспива от хъркане, и фащат, и го затварат на една кофчег, и го носат на гората, и го затрупали там ф един дупка, и даже неколко народ ударили една кючек отгорето. То даже майка му викал да го фърлат на морето, ама те казали че нали, тва друго прикаска и така.
И отива майка му при Злото фея, и са моли и вика:
- Ама мола ти са ма, кажи кога ше са сабуди мойто щерка ма, кажи, та да знам, та ф същата мумент да са знасям ф чужбина. - Толку ного и бил мъка за щерката.
- Кат са намери принц, тогава ше са збужда, дееба и киликанзера истръпнал.
- А! Кой тва идиот, дека ше го пуглежда на мойто щерка,ма?
- Любоф кьораво, ма. То по-чапрашък от дрисня, ма. И по-кьораф от Стиви Вондар. Ши са намери.
Такъф вест, направо сасипва горкото кралица. Не могло да преживява тва майчинската сарце и издъхва от мачителен смърт след осемдесе и седем годин. И след сто лазарника, Мемет, през онва гора минава една принц. Не било баш такъво, кво казал феята. Било алкохолик и коцкар - да си ебе мамата. Ебало какво добара - живо и умряло. И некои му викали "Некрофил", ама него му било през...нали, щот и без тва не са родило ного умен, апа и сас времето, по-прос станало.
Усеща по един време принца, а! Велисипета нещо тресе. А де! Слиза от транспорта, свалил каската - слуша : "Рррррръъъъмх - хъъъъъърф!". Ай сиктир. Първо си помислило, абе нещо на ушите му стана, ама после са усеща - тва под земята нещо хърка.
- Абе кой заспал тука бе? -вика, и веднага са сети че само женско мое така яко да бичи. И го фанал яко некро...тва, любофта. И са фарлило на земята и копа. И изкопва кофчега. И таман продупчило един дупка на необходимия место, и аха, таман сваля гащите, и слуша отвътре:
- Ааа, давай първо да са цалувами!
Абе кой тука хухавели,бе? Фаща и расковава целото капак, и кат поглежда - веднага пада ф несвяс. От ужас очите му исфръкна и той - долу. Комоцио.
И принцесата вика:
- Адеее, раздават принцове! - и му са фърля отгоре, и докат още не са опраил го...така. И, чудо! Грозното принцеса са превръща на още по грозно жаба. Крастаф. По едно време пича са осеферил така леко и гледа - некаф кофчег и един жаба. " Ебагомайката, колко пих фчера бе?" И си мисли, че на друго прикаска, и фаща и цалува жабата. Обачи жабата стана мнооого красиф принцеса, и вика: Давай да са женим! -И тоа вика убаво, и фаща и го надупва. И после тръгна да си отива, и красивото принцеса казал: Ами каде, бе ко стана сас жененето? - и тоа като са ядосва , и траааас - набримчи го един тукат. И красивото принцеса са превъртял двама пъти фаф въздуха, и са избуфтя на земята и пак станал жаба. Тва гледа и не верва. Аре пак цалува - пак красиф принцеса - аре пак го напънал, после пак -траааас тукатите - пак жаба. А! Аре трето път - пак така.
И принца мисли, мисли и вика:
- Разгеле, най-накраа нещо полезно ф тоа живот скапан. - и прибра жабата ф джоба. И оттогава са опрай.
И така.

Трета прикаска за Мемет...

Ся, Мемет, на една форум ного са джафкаа, койо по-прос, мъжката ли, или тва - женското. И затва този прикаска:

Не един царство живяло една цааар. И по сека вероятнос имал баре трима син - негово. Вопще синове на него ного лесно правил, ама унуци не. Мислила тва цар, мислила и опааа - сети са! Ми те чаветата на са женен бе!
И вика - ше опрайм тва работа. И го дава на сичкото син по един стрела, и вика - фърляйте на различно страна, докат не намирате на некой да са жениш.
И най старото син фаща и го фърлил. И стрилата падна на НОИ. И отиде и са оженил на един даначна.
Тугава и сиредното син и тя фърля. И отива да вижда каде паднал стрилата - гледа - ох, майкаа, на един банка паднал. И ного народ сабрало там. И вика:
-Абе каво стана тука бе?
-Ами, некой застреля шефката сас един стрела....
Карък. Направо кутсуз. И зима и пак фърля. И сега падна на един спирка на студенската град. И на тва му писна, и са оженил на един шафьорка на рейс.

Дотук, убаво, Мемет, ама на най малкото брат стрилата са паднало крив. Колко пъти стреля - връща са. И тва му писна от чикии (нали, не може секо път за теб си да са жениш) и го измислил. Фаща едно тежко камик и го вързал на стрилата. И фърля. И кво? Фърли го на майка си у.... нали. Демек ф един блато.

И тръгнал да вижда, ше се жени ли на некой, или некой утрепало. А на блатото седи един грозен тлъс жаба, в едното ръка държи стрелата, ф другия държи камика.
-Аз - вика жабата - ше се женим на теб, ама първо ше т испитва.
- По кво ма?
- Ми е така, да те спробвам.
Замисли са царската син, ко да прай, царо каза каде падне там ше се жените, ма тва тука жаба бе! Ама па ако не са жени, царо ше му строши касетофона на главата и ша го згони. Ай дебамааму!
- Аре даваи, спитвай!
И жаба вика:
- Цуни ма!
И тва - гадно-не гадно - го цуна. И жабата пак вика:
- Сега искам да изпиваш полвинта блатото!
И нашио испил.
- Сега ша флизаш на блатото сас главата надоле, и да ми прайш пукълчета.
И царската син флиза и "Блук, блук", балончета пуска, само краката старчи навънка.
И жабето си вика: Еее, по-големо абдал не моем намерим, тва идиялното мъж. И са оженва на него.
Е те тва е, Мемет. Пълно ИДИОТ!

За жените и хората...

• Интуицията, това е това нещо, което при жените замества здравия смисъл.
  
• Защо всички глупави са такива жени?
  
• Жена зад волана - маймуна с граната.
  
• Истинската жена трябва да отреже дървото, да разруши къщата и да отгледа дъщеря.
  
• Тя беше рядка курва. А може и да бъркам. Прилагателното.
  
• Страстните жени ми харесват до безобразие. А също и по време на безобразието, и след безобразието...
  
• Любима, такава като теб не е имало, няма и не бива да има!
  
• Ако скоча във водата ще ме спасиш ли, мили? - Ако кажа "Да" ще скочиш ли, мила?
  
• Ако искате да разберете недостатъците и - похвалете я пред приятелките и.
  
• Не е истина, че женените живеят по-дълго. Просто така им се струва.
  
• Ех, тези жени! И да живееш с тях - не върви, и да ги застреляш - жално...
  

Втора прикаска за Мемет...

Варнах са, Мемет. Малко сам са даврандисал, ш'звиняваш, чаве, ама сварших цигарите и една авер черпи некво друго цигари, не мирише ного на цигари,ма нали аванта, издухах единаесе...

И са сетих, че неска не сам ти редил прикаскаааа, та слуш ся:
Ооодавна, ма ногу одавна, имал една момче, като теб, Мемет, само по-сербез. И живял тази момче сас дедо си и сас баща му. На момчето стаа вапрос.

Дедото била богато, бащата - абдал. Момчето - направо идиот. Ама дубре живяли. Маро ного, и те яде, и на комшиите дава яде, и на милицията дава...и на малцинсвата даже също така. Шукар.
Дедото работи, бащата са прай, се едно и то работи, а чавето само маа ляп и буа яко рикия. И излиза един вечер чавето да са разбавлява, чуди са кравата ли да дои, селсъвета ли да пали... чуди са. Праил кво правил, прибра са да спи. И слуша - некой тропа на джама. Гледа - милицията. Ааай анасикийм. ко стана,бе тука. А милицията - нема тинтири-минтири - на черна кон, остро сабята, хладнокръвен... И открива беспорядачен стрелба. Дедата сабужда, иска да фашта и той шмайзера, ама ногу дръто, ногу вехт и нема сила да го даржи. Фанало един сабля, а таман да го нацепи на мелицията, ама не са засилва точно и му трепере ръцете и... си зрязва сичката уши. И милицията му даде 20 годин - и това реве, ама соске реве акана - отива на затвора. Било запалил нещо там.. и затва.

Оства момчето сас баща и. Тапанара. Ама вече лошо. Чавето работил тва-онва, фаща сеното да сабира, сабира я на купчини, - бащата, нали малоумно - засилва са и бааах - на купчината, разваля. Ааай сиктир. И нощеска пак идва на милицията. Гледа чавето - почти като същата отпреди. Само че савсем различна. Сас медали отпрет, и целото шаро, целото глава в храсти. И от храстите злиза глас: "Ко прайти деба вашта мама сиганска, паржоли ли идети? А откаде краднахте?" И нема как, бащата са приготвило да ходи уж и той на затвора и вика на чавето - " Ене бене раба, квинтер финтер жаба". Абе пълен хахавела. И зима вилата и са наръгва ф курема и ф очите и омирва. Хорор. И чавето не знай кво стана сега. И са чуди - в Баден-Баден ли да отива или просто отоплителната сезон сварши...?
Обачи, гледа пак отпрет милицията - ама тоа път ептен различно. Нема кон, нема сабя, нема мустаци. Нема бащата, нема сапун, нема захар, доматите изгнило и нема маро грам. От изумляване, даже сиренето му испаднал от устата. А милицията вика: "Дургарьо! Не сам ял от седемдесе годин. Ептен нищо ли немаш?". И момчето - ко да прай - фаща малко масло, топи на средноту пръс и му го дава и вика: "На!". И го облизва милицията на пръста и гледа чавето - чудо стана. Как беше милицията една хилаф дребно старец - са превръща на един хилаф дребно баба. А! Баба Ягата! И скача на чукалото и въс. Збягва.
"Аааа, ананасикиим, само да та прибарам."- вика нали чавето и го гони. И верно ше го фаща още малко. Обачи бабата фарчи над барерата, и ф тва време минал влак. и пречи на момчету да го фаща. И идват трима добро юнак. Зачервено. Второто по-червен от първото, а третото - направо урод. И го фащат чавето, и го водат ф районното. И го бият трима дена, и го распитват. Дедото и той го бие, баба ягата и той - чавето малчи. И го закарват при главното. И викат: " Нищо не каза, деба изрода". И главното вика:" Ми ако му искарвате парцала от устата мое и да каже". И му го искарват.
И чавето - пляяяк -ена тлъсто плюнка на сурата на главното. И главното и то - шляяяяс - на чавето един плюнка на муцуната. И така са плюват трима дена и трима ноща. И станаха такъф лъзгаф и отвратително, че направо хората му става ужас да ги гледа. И ги изгонват и двете. И тръгнал накъде му гледа очите. Обаче нали от малко възрас били бангьоз, демек очите гледа на различна страна, и като трагнало и са скинал надве. И толку.
Дееба теа цигари, кви беа, умрем на глад.

Първа прикаска за Мемет...

Некога имало една бедно дръводелец. И са казвала Татко Карло. По-точно, отпърво са казвал само Карло, ама една ден фанало и си изделкал от едно бичме един дете, и стана татко.

Ся, Мемет, да знайш, има и друга начини да ставаш татко, стига да не си бедна дърводелиц - пидерас. Ама, как да е, това татко ного го обичал дървената чаве.
Сека сутрин му правило закуска от трици, чистила го от корояди и даже го сресвал с една трион. И го кръстил Буратино.

И като питал чавето:"Абе тато, как сам са поЯвил аз бе?", Татко Карко винаги викала:"Па как. Ми кълвача та донесе."

И раснал Буратиното, раснал... Станал голем дървеняк. Обачи живота - жестоко. Идва един вечер Татко Карло на децката стая, носи един брадва и му капе едно съза от гуреливия око.

- Звинявай, -вика - сине, Буратино, ама синоптиците казаа, че идва тежко зима......

И тва разбира накаде отива моабета и вика:

- Ясно! Ма ти нема кво да са мОриш, ас е са шида да са мина двама-трима пъти на бандзига и после ше са нареда на купчина до кюмбето.

И ужким към банцига тръгнало, ама въс - да го нема. И скитал, одил... сума време. И стигнало на некав царство. И царо му вика:

- Ако са жениш на мойто щерка, ше ти давам полвинта царство и пари за лекарство!

И буратиното са женил. А щерката - убавиня! Целото ф пъпки, мустаци и трипер.
И реди на буратиното:

- Аз ни ма гледай, че съм така. Аз, като стане дванаесе часа, ше ставам спящото красавиц.

А Буратино:

- Ми аре, ега са не сабуждаш!

Абе, Мемет, ко стана с пищофа дека ти го подарявах бе, чаве? Как така смени?

За кво менка бе, абдал? За тва "Ролекс" менте ли? Абе, как мое да си толко тъпо кръвоизлив бе, шашък?

И са кво? Аре, представлявай си, че некой та среща на улицата и ти вика:

Дееба твойто майка сиганску , дееба на сестра ти, дееба баща ти, и теб мангал миризлиф!

И ти кво ше му казваш: Дванаесе и половина. - така ли?

Тогава нема прикаска. Довършвай си го сам!

Продължение...

....В дванаесе часа, онва заспал, ама фместо спящото красавица са превръщал на Шамил Басаев. И часовника навито за 6 часа. Сас бомбата барабар. И Буратиното реши да збягва. Ама накъде да фаща - нема идея. И вика:"Ше праим като на прикаските - каде падне стрелата."

И фанало и опънал тетивата... И след девет месеца тетивата родило.

- Верно съм дръвник, - вика Буратиното, и фаща едно дрелка и са застреля.