Пейнтбол...

Ходихме да играем пейнтбол... Ива, Веско, Гюнай, Катя, Ангел, Момчил, Лъчо и аз. Игрището се намира в къмпинга "Рибарски колиби", малко преди хижа Приста.

Има едно момче в един фургон, което раздава гащеризони, каски, въоръжение и амуниции. Към облеклото върви и допълнителна жилетка, която пази от синини. Като те уцелят в рамото, дето няма жилетка разбираш за какво е. Според правилата не е хубаво да се стреляте от близо ( 1-1,5 метра). Не обръщайте внимание на рекламния плакат, според който мадамите се стрелят полуголи. Няма такова нещо... Боята е на водна основа, пере се и се мие лесно, има горчив вкус... В първата игра Веско отстреля почти всички ни в главите, затова знам...

Разделихме се на два отбора... "Контри" - Веско, Лъчо, Момчил и Ива срещу "Терористи" - Гюнай, Ангел, Катя и бат'ви Иво. Играта протича на рундове с неопределено времетраене, все едно се играе каунтър страйк на живо. От едно място тръгват "терористите" от другата страна тръгват "контрите", по средата има нахвърляни автомобилни гуми и дървени палети, осигуряващи някакво укритие. Контрите заложиха на статичната игра (крият се зад палетите и чакат някой да се реши на солова мисия, за да го опукат и добият числено превъзходство) и поведоха убедително в резултата (спечелиха всички игри без една) до момента , в който терористите изместихме играта на свой терен (забихме се в гората и ги принудихме да ни търсят, падна едно пълзене, едно обхождане, двамата с Гюнай влязохме в матрицата и видяхме сметката и на четирима им) и се получи всъщност най-интересната игра, отчасти и защото почти на всички свършиха топчетата. Освен тръпката по търсенето, когато не виждаш къде ти е противника (все пак не сме на поляната) и се въртиш като обран евреин трябваше да се мисли и за боеприпасите.

Момчето отбеляза, че ако не сме доволни от осигурения терен, можем да си поръчаме "доставка" на екипировката в местност по наш избор. "Само въртите един телефон" - каза младежа.

Един чудесно прекаран ден сред природата, изпълнен с физическа активност. Забава отвсякъде, стига да не се търси победата на всяка цена...

Трябва да си намерим някой изоставен строеж и да се наматричим пак...