04-05.11.2006 - хижа Рай

С Начо, Кети, Гошо, Краси, Юлия и Катя се разходихме до хижа Рай тази събота. Трабваше да бъдем повече хора, обаче народа си измисли какви ли не извинения (задушници, ходене на село и прочее) и не дойдоха.
Тръгнахме от центъра в Калофер, времето беше ясно и слънчево, обаче Ботев се беше с обичайната си одежда от облаци и мъгли. Докато стигнем хижата времето се обърна на 180 градуса. Заваля сняг, задуха вятър. При завоя на панорамните пейки ми се наложи да стъпвам с един крак на пътеката а с другия да се подпирам на склона, защото вятъра почти ме събаряше. Според метеорологичния бюлетин на Ботев температурата беше -17 градуса, а вятъра със скорост 140-150 км/ч. Отказахме се да ходим горе, преспахме при Чочо (хижаря на Рай), той се оказа от Борово, почерпи ракийца. Хапнахме, порадвахме се на котката Рая, починахме. Очите ни взеха да се затварят още към 19:30, една минутка на проветрение обаче оправи нещата. Имаше пълнолуние, пейзажите бяха страхотни, райското пръскало беше замръзнало и отразяваше блясъка на луната. Облаците се маскираха на незнайни континенти гравирани по безкраен глобус, инкрустиран с искрящи диаманти.
Чочо беше заредил печките като по учебник, само една хартийка се показва от решетката на вратичката. Палваш и едно огънче, печката се подготвя за излитане, прави "Б-у-у-у-у" и пламъци от всякъде. За половин-един час в стаичката вече беше топличко и уютно.
Сутринта Гошо направи греяна ракия за отскок, закусихме и слязохме по обратния път, почти. Отклонихме се през Калоферския манастир и екопътеката. Приказно място е тая екопътека и съседния къмпинг, на лято ще отидем там с палатките. Ако жената не си беше навила на пръста да се женим на Амбарица, щях да и предложа там да направим киното ама здраве да е. Та за екопътеката, на края на всички стълби се открива изглед към Ботев. Пристигахме един по един и коментарите на всички бяха - "Абе това като от властелина". Гледката беше буквално копие на прохода Карадрас от първата серия. Като свалят снимки Юлето и Гошо ще сложа да се види. Като тръгнахме надолу към манастира гледката се смени на 180 градуса (взех да се повтарям май?). Зелените преди време гори са почти пременени в разтопено злато и огнено червено, с пурпурни нанизи в короните. Танцуваха падащите листа около нас и все едно бяхме на гости при горските елфи. А като извадихме и виното, "Ела куме, не съм стара, ще те чакам при хамбара" ух-та леле... Начо ни покани у тях, извади пак анасонлийка и смокини за мезе, че един път, че два, че половин капачка пътниче. За малко да изпуснем автобуса. После с модерния влак до София (там пък едни пияни студенти от жп училище, мале, мале) и автобуса на обяд си дойдох в Русе. Понеже бях командировка петък и пътя ми го осребриха. По-хубаво от това - тенджера сърми...