Подмамени от идеята да качим Черни връх и да се разходим из Искърското дефиле с Ангел решихме да приемем предложението на Катя и да направим една визита на добра воля към Софията.
Оказа се, че и Весела ще ходи тогава натам, та си правихме компания. Шефа ни пусна в 2 този ден, а аз си изкрънках от Николай свободна сутрин и се метнахме на автобуса в 5 сутринта. Уви не бях особено приятна компания - не успях да легна вечерта и спах през целия път. Свършихме работата на Весито и се разхождахме до 18:00, когато трябваше да пристигне останалата част от групата. На автогарата се намерихме с Катя и изчакахме Ангел, който оправда 30 минутното си закъснение със задръстване.
Ариведерчихме Веселка на автобуса и Катя ни заведе на рожден ден в някакво заведение, сравнително приятно като атмосфера обаче с един от онези ди-джеи, дето се опитват да ти избият черния дроб от тялото с бас. Поздрави и благопожелания отправихме всякакви към младежа, който както разбрахме работи в бТВ като дизайнер. Много чужденци имаше тая вечер, или поне аз с такова впечатление останах. Колкото пъти посетих тоалетната, толкова пъти ме заговориха на различни езици. След уйски, бира и водка с натежали глави се прибрахме да отмаряме за разходката към Катината хижа / вила.
Добрутру на всички ( психо-атака на Ангел с тиган и фотоапарат ), кафета, чайче, нахлузих новите бойни кецове и с влак се добрахме до село Реброво от където по въжения мост през реката започна разходката... Много приятна разходка в действителност, Качихме се до манастира св. Никола, но отец Стефан ( най-поп сред спасителите и най-спасител сред поповете ) бе в преразход. От височината на манастира долината на реката под него сякаш е част от макет, играчка на всесилни богове. По зелените склонове петната на вилните зони изглеждат като пръснати в мокет стотинки, реката вие бляскава снага между тях а от време на време по свойте коловози с тътен влакчето тромаво отмята завой след завой. Край село Ромча отпочинахме в спретната вила с два кедъра отпред, родителите на Катя ни почерпиха с освежаващи напитки и шипково вино, разгледахме цветята и от Нови искър поехме обратно към София. За вечеря правихме прочутата "салата Ангел" с кускус. Яка салата и нахранва стабилно. Особено ако я мачкаш с лъжица от тенджерата. Същата вечер разглеждахме с Катя снимки от похода Ком - Емине, в който мислим да се включим следващата година с Ангел, живот и здраве.
В такива вечери се случват чудеса, щурчета свирят на луната и звездите нежни сонети за отминали дни и нощи още незнайни, изпълнени с мисли самотни и сънища тъй омайни... В очи бездънни неусетно потънах, доброволно всякакво спасение отказах, с целувки като хиляди снежинки покрих две устни разцъфтели... Нощта бе само наша...
На следващия ден опънахме по Витоша. Катя ни избра много як маршрут - 4 часа само нагоре... Имаше мъгла и гората придоби мистична атмосфера, стана тихо, само почукването на катарамите и жалбите на Ангел по вчерашното сирене ( което за малко не изхвърлихме поради странната му миризма и вкус ) меко потъваха в тишината. Всеки момент очаквахме от млечния безкрай да се изсипят една камара орки, грухтейки и звънтейки с оръжия да профучат край нас. Абе яко беше с две думи. Хижата на НСА забелязахме на 10-ина метра от нея. В един момент просто изплува от мъглата. Там се постоплихме за 15-ина минути и продължихме нагоре. За свой срам Катя и Ангел бяха тръгнали като на плаж - с маратонки. Стария нахлузи химическите чорапи и тръгна напред да прави пъртина. Докато стигнем Черни връх се намокриха порядъчно, но поне в заслончето на върха имаше каквото ти душа поиска - боб чорба и шкембе. Там останахме повечко, правихме си сандвичи със шпроти ( върху филийка хляб се мазва майонеза, слага се едно листо маруля и се редят върху него рибки ), който не е опитвал, просто не знае какво пропуска. Надолу се спускахме с найлони и имахме премеждия, основно Ангел, който за малко да се хвърли в един халфпайп а след това пак за малко не изгуби девствеността си върху един хлъзгав дънер. Катя също успя да си топне дупето в хладната лепкава кал преди успешно да се доберем до спирката и след това до София.
На следващия ден - 1-ви май ( понеделник ) се разходихме из Борисовата градина, смесихме се с връщащата се от митинг тълпа пенсионери, хапнахме, пийнахме и успешно си хванахме автобуса за Русе. Аз издържах само 3 дни насаме с мислите си и петък се върнах пак в София, но това е друга история...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар