сряда, октомври 22, 2008

Малко бъзици...

Иванчо пита баща си:
- Тате, как съм се появил на тоя свят?
- Щъркела те донесе мойто момче...
- Тате, толкова мадами наоколо, а ти се натискаш с щъркелите...

В джунглата е намерен нов вид хамелеон - 16 битов цвят и полифония...

Заниманието с всякакви глупости на работното място развива периферното зрение, слуха и бдителността като цяло...

Немият водолаз Васко прочете по устните на бялата акула, че краят му наближава...

Превод от руски...

петък, септември 19, 2008

Хумор...

Днес, гост в студиото ни е знаменитият дресьор на крави Петър Иванов...
- Господин Иванов, вашите номера са доста необичайни. Как ви се удава да постигнете такива резултати, все пак е всеизвестно, че кравите са удивително глупави създания...?
- Всъщност не е толкова трудно... Преди да се захвана в цирка известно време работих като системен администратор...

В секундата докато звездата падаше, Иванчо не успя да реши точно какво да си пожелае и затова на следващия ден стана щастлив притежател на ново колело с 18 скорости и цици...

Решавам сутринта да си намажа филия с масло... Отварям хладилника, вадя маслото, на него надпис - 82.5%... Супер, викам си, почти се е изтеглило... Прибирам го в хладилника, да се доизтегли и се сещам, че нещо не се връзва...

- Мога да ви поздравя! У вас се е зародил нов живот...!
- Докторе, та аз съм мъж...!
- Така е... Но глистите тая работа не ги бърка особено...

Изпитан метод

- Свиня, изрод, гадина! - пенеше се жената, припряно пълнейки какво ли не в издутите куфари, - Най-хубавите години ми изяде! Това ли ти е благодарността?
Мъжът и безучастно седеше в креслото, лицето му - самото спокойствие. Дори не гледаше към жена си.
- Как разбра? Кажи? - попита жената изведнъж, - Не ми казвай! Аз знам! Ти така и никога не ми се довери, цял живот ме следиш и ревнуваш безпричинно! А като се замислиш, едно с нищо не ангажиращо увлечение нищо не променя... Толкова отдавна беше... Кой ти каза за командировката? Лидия?
Мъжът мълчеше. Нито мускул не трепна на лицето му...
- Знаех си! Лидия! Отдавна те заглежда тя, най-накрая те докопа. А ми се пише дружка! Готово! Тръгвам си, и да знаеш, че не ми е нужен мъж, дето се сваля с приятелките ми и ме следи!
Излизайки, жената решително хлопна след себе си вратата...
След минута, в падналата тишина, мъжът изпусна въздуха през стиснатите си устни, все едно е сдържал дъха си. Взе телефона. Набра номер:
- Здравей Вася...
- Ха здрасти! Как мина?
- Метода действително работи. Но е адски трудно...
- Казвах ти, че е така. Все пак добре стана, че се реши... И твойта ли си замина?
- Да... Тръшна вратата и отпраши! Такава тишина настана... Все едно съм в рая! И такива работи ми разказа, а аз въобще не знаех. Както ми каза, така стана... Не и издържаха нервите...
- И всичко само след три дни мълчание... На жените така им действа!

Превод от руски...

петък, септември 12, 2008

Рекламите...

В рекламите за алкохолни напитки вече няма да има разсъблечени жени. Това си обеща ръководството на Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки (АПВТСН). В декларация, изпратена до медиите, от асоциацията съобщават, че „с чувство на социална отговорност” повече няма да възлагат, одобряват и изпълняват „рекламни кампании, които съдържат сексистки обиди или унизителни образи на жените или мъжете”. Освен това нито една реклама няма да бъде адресирана към децата.
Целия текст - http://www.rusenews.eu/news,1,19545.htm

Мара Отварачката ще ми липсва, но поне няма да има реклами като тази на "Нескафе" с прилепите и разлепените из целия град плакати на тримата младежи и кафето... Това са си наркомански реклами... Към кофеина се пристрастява...

Thank you Mario, but...

Марио и принцесата, в последния замък...

сряда, септември 10, 2008

Аматьор...

Може да не знае да свири, но с видеообработката се справя на ниво...




Любов ли бе, да я опишеш...

сряда, септември 03, 2008

Оборудване

Почти съм оборудван с инструменти...

От Къщата

Купих си брадва, две лопати (права и крива), тесла, защитни очила и френски ключ...

От Къщата

Почивните дни дето минаха гътнах двете изсъхнали череши, ама едва съм копал с лопатата... Добре че съседа ми даде една кирка да почна... Много трева много нещо, стъпвам на лопатата и пак не ще да потъне...

От Къщата


Шипката в ъгъла и тя си замина... Съвет - ако не ви се налага, не се занимавайте с големи шипки... Много са жилави, много бодат... Трябва си мачете, с брадва и трион е трудно...

понеделник, август 25, 2008

Купихме я...

Купихме къща в село Априлово, на около 30 км от София... Два етажа по около 50 кв. метра всеки, две тераси и 700 кв. метра двор...

На 18-ти подписахме при нотариуса, на 20 взехме готовия документ, занесохме го в банката, преведохме парите на продавачите, стиснахме ръцете и готово... Остава да мина през енергото и ВИК, да кажа, че аз ще плащам вода и ток...

Ходихме неделя да си я видим... Има автобуси, делнични дни са 9-10 на брой, а почивните дни са 4-5... Пътя е около 45 мин до час... Скоро трябва да си вземем кола, че пътя ни излиза 6 лв на човек отиване и връщане...

Имаше някаква птица на тавана, приличаше ми на малък бухал, баща ми казва - керкенез, ма керкенезите са соколи (стъклата са счупени и тя си обитава засега там), като ме видя, а аз се качвах да погледна керемидите, отлетя на някъде... Керемидите изглеждат здрави и подредени... Трябва да ги погледна пак в дъждовно време, да видя не тече ли от някъде...

Обикаляхме, гледахме... Правихме планове - дограма, кухня, отопление... Както се казва - интересното предстои... Направо ме сърбят ръцете, като си представя как няма да викна един майстор и всичко сам ще си направя... Само естествено ще ги оставя да сложат новата дограма, ама аз ще си махна старата... Такова млатене с чук и тесла не е за изпускане :-)

Скоро ще сложа и снимки, останаха на другия компютър, а той - на работа...

Като оправим и двора, ще завихрим едно градинско парти... Да почерпим по случая...

ПП. Ей ги малко снимки: -> Тук <-

вторник, август 05, 2008

Отнесени от вихъра...


Не е нещо особено, поне според мен...
Една глезла не може да оцени щастието, което и се поднася на тепсия, след което през целия филм (около 4 часа) се разказва баснята за щъркела и лисицата... Действието се развива по време на гражданската война между северните и южните щати...
Куха работа... Не си губете времето...

С колелото...

Ходих събота с колелото до къщата в Априлово... Интересно ми беше дали ще успея да я намеря сам, след като съм ходил там само веднъж... Пих една биричка на площада, хапнах и се прибрах...

2 часа нататък, 1:30 обратно към София... Интересно какви ще са времената в идеални условия: Ако не духа настреща ми, ако съм с по-голямо колело, от класата на един "Маратон" примерно и ако не се пека като кюфте на асфалта...

събота, юли 26, 2008

Hoodwinked


Червената шапчица...
Разказана от всеки един от героите...
Бабата, Шапката, Вълка и Ловеца имат своя версия за случилото се...
Страшно забавен филм... Съмнявам се, че преводачите ще успеят да насмогнат на катерицата, така че го препоръчвам в оригинал...






четвъртък, юли 24, 2008

Sonny J...

Напоследък се заслушах в един албум... Disastro на Sonny J... Много приятно диско...

Проба 1...



Проба 2...



Първата проба ми харесва повече... Всъщност от целия албум пропускам само първата песен... Всички други ми харесват...

сряда, юли 16, 2008

Падни за 20-се...

Нещо интересно, което не искам да забравя... Ще ми се да я пробвам тая програма... Хората предлагат за 6 седмици да можеш да правиш 100 лицеви...

http://hundredpushups.com/

Едно време си ги правех по 50, за последно май стигах 20... Мисля, че ще се пробвам...

Седмица 1-ва:
23.07.2008 - ден първи
Почна се... Напомпах яко ръцете и гърдите... Засега няма проблеми... Ще видим нататък...

25.07.2008 - ден втори
Уффф... Наложи се да се понапъна... Мускулната треска от първия ден пречи доста... Ще видим третия ден как ще е положението...

28.07.2008 - ден трети
Всичко върви по план... Доста по-добре е като няма мускулна треска...

Седмица 2-ра:
30.07.2008 - ден първи
Добре върви... Както и първия ден на първа седмица за последна серия направих 15 лицеви...

05.08.2008 - ден втори
Никакви изненади... Зоря се...

понеделник, юли 14, 2008

Разни полезности...

В рсс-то ми се събраха разни полезни ресурси...

Генератор на аватари:
http://www.nobleavatar.com/


Онлайн планиране и дизайн (2D):
http://v3.planningwiz.com/


Онлайн планиране и дизайн (3D):
http://mydeco.com/plan-my-room/

Онлайн уроци за поправка на велосипеди:
http://bicycletutor.com/


Нинтендо Ентертейнмънт систъм - онлайн:
http://www.firenes.com.ar/


Уроци по китара (и не само) - онлайн:
http://www.iplaymusic.com/


Фотошоп - онлайн:
https://www.photoshop.com/express/


Ще ми свършат работа някой ден...

Игри в Линух...

Убунту поддръжниците са спретнали помощна информация за игрите в линух... Инсталации, проблеми, снимки от игрите, описания... ФПС-тата са на доста високо ниво, особено след като ИД и Епик пускат линускски версии на игрите си, а като направят нов енджин пускат кода на стария за свободно ползване...

Ето... https://help.ubuntu.com/community/Games/

На мен страшно ми харесва warsow... Изглежда като комикс и е безкрайно бърза игра...

понеделник, юни 09, 2008

Tripping the rift...


Безумно забавен сериал... Поне първите два сезона...
Перипетиите на един космически екипаж, в който няма ни едно човешко същество докато си бродят из космоса... Не знам дали го има преведен, нито до колко преводачите са се справили с всичкия хумор... Препоръчвам го в оригинал...

Southland Tales...


Шантав филм, чиста загуба на време според мен...

петък, юни 06, 2008

Ironman...


Железния човек... Забавен филм, хареса ми доста... Не го гледайте вкъщи... За филмите с ефекти си има направени кина...

Тристан и Изолда...


Романтичен филм с малко недомислици, поне по мое мнение... На някой може и да му хареса...

Ромео и Жулиета на Баз Лурман ми хареса много повече...

четвъртък, юни 05, 2008

Индиана Джоунс и царството на кристалния череп

На мен ми хареса... Типичния Индиана Джоунс, нищо повече, нищо по-малко...
Ще ми бъде интересно да видя и третата мумия...

четвъртък, март 06, 2008

Евровизияяяяяя...

Следващите ни представители в "Евровизия"...





Браво на момчетата... Шляп една 5-арка на челото...

сряда, март 05, 2008

От Емине до Миджур - 2008

Ходихме до х. Рай наскоро и се запознахме с едно момче от Пловдив... Веско... Той се оказа част от групата, която ходи по Ком-Емине маршрута през година... Тази година имат идеята да направят похода на обратно - От Емине, през Ком и до Миджур в Сърбия... На мен не ми звучи примамливо, но обещах на Веско и прилагам тук плана за похода...

02.06 - Пристигане в Емона (нощувка);
03.06 - Емона -> г. Барака -> Погледец -> Козичино (нощувка);
04.06 - Козичино -> Топчийско -> х. Луда Камчия (нощувка);
05.06 - х. Луда Камчия -> Планиница -> Хазинова чешма (бивак, нощувка);
06.06 - Хазинова чешма -> Ришки проход -> вр. Байрака -> Гериша -> Върбишки проход (нощувка);
07.06 - Върбишки проход -> Черни нос -> гр. Котел (нощувка);
08.06 - гр. Котел -> Балезедрово кладенче -> изворите на Камчия -> пр. Вратник (нощувка);
09.06 - пр. Вратник -> Агликина поляна -> вр. Чумерна -> х. Чумерна (нощувка);
10.06 - х. Чумерна -> х. Буковец -> з. Караиваново хорище -> Бутора -> х. Химик (нощувка);
11.06 - х. Химик -> х. Грамадлива -> г. Кръстец -> х. Българка (нощувка);
12.06 - х. Българка -> Бузлуджа -> Шипка -> х. Узана (нощувка);
13.06 - х. Узана -> х. Мазалат -> х. Тъжа (нощувка);
14.06 - х. Тъжа -> вр. Ботев -> х. Добрила (нощувка);
15.06 - х. Добрила -> х. Дерменка -> х. Козя стена (нощувка);
16.06 - х. Козя стена -> х. Ехо -> х. Планински извори -> х. Момина поляна (нощувка);
17.06 - х. Момина поляна -> х. Мургана (нощувка);
18.06 - х. Мургана -> вр. Баба -> пр. Витиня (нощувка);
19.06 - пр. Витиня -> вр. Мургаш -> х. Мургаш (нощувка);
20.06 - х. Мургаш -> х. Лескова -> х. Тръстена (нощувка);
21.06 - х. Тръстена -> г. Лакатник -> х. Пробойница -> х. Петрохан (нощувка);
22.06 - х. Петрохан -> вр. Ком -> застава под вр. Сребрен (бивак, нощувка);
23.06 - Бивак -> вр. Добро утро -> Каца камък -> вр. Копрен (бивак, нощувка);
24.06 - Бивак -> вр. Копрен -> вр. Трите чуки -> вр. Голяма чука -> вр. Мартинова чука -> вр. Миджур (нощувка);
25.06 - Прибиране по домовете


Маршрута е за добре подготвени туристи. Тръгването е всяка сутрин в 06:00 часа.

Водачи:
Атанас Голев - 0887544579
Веселин Боянов - 0887571478

Срам и позор...

Властта развърза кесията. Навръх 1 март парламентът и министерствата вързаха на бюджета мартеница за милиони. Нови коли за 2,08 млн. лева си поръчаха депутатите.
Обявата се появи на 29 февруари в Държавен вестник, като идеята е догодина избраниците да са с напълно обновен автопарк. За целта Народното събрание е решило да направи комбинация "две в едно" - освен че ще купува возила, ще се пробва да се отърве и от досегашните си мерцедеси и BMW. "На принципа сливи за смет парламентарната администрация ще се опита да замени старите коли за нови, издадоха оттам", пише в днешния си брой вестник "Стандарт". На пролетни харчове се отдаде и външно министерство. Хората на Ивайло Калфин пуснаха обяви за обществени поръчки на стойност 9 млн. лева. От съобщението в Държавен вестник става ясно, че само за ракия, бяло и червено вино и други напитки за протоколни нужди ще отидат 100000 лева. Същата сума впрочем е заделена и за доставка на нови мебели за родната дипломация. Други 160 000 лв. ще идат за охлаждане на администрацията на МВнР в летните жеги. Толкова са средствата, предвидени за покупка на климатици. Външно иска да се оборудва и с нови компютри, лаптопи и принтери. Според обявата в Държавен вестник те ще струват на данъкоплатците 3,2 млн. лева. Отделно към сградата на "Ал. Жендов" скоро се очаква да потегли и доставка от ксерокси, факсове и техника за унищожаване на документи, а също UPS устройства. Поръчката е на обща стойност 280 000 лева. СОТ за 100 000, системи за видеонаблюдение за 300 000 лева и сейфове за 80 000 лева са другите основни пера, по които ще текат пари от бюджета на МВнР. /БГНЕС
http://www.rusenews.eu/news,1,15639.htm

Политиците пак са решили да харчат пари... Не разбирам как не ги е срам, при всичките болни деца, те да си купуват автомобили, ядене и пиене...

Свини...

четвъртък, февруари 21, 2008

Музика... за всички фенове!!!

Абсолютни фенове... Ако някой си е мислил, че няма какво ново да се измисли в музикалната сфера - ето нещо ново... ВИГ "Два ифона и нинтендо"...

сряда, февруари 06, 2008

Акробат...

Браво на момчето... Добре се представи...

събота, януари 19, 2008

Баладата за Рики Боби...


Серията просташки комедии продължава... Не е нужно филмите да имат смисъл за да са забавни... Уйл Ферел срещу Саша Барън Коен... Смял съм се до задавяне... Препоръчвам горещо на предпочитащите американския хумор...

Drum machine...

Някакви изтрещяли швейцарци... Как не си вързаха палките, аз не разбрах...



Switzerland Drum Corp - Click here for more amazing videos

четвъртък, януари 17, 2008

Нинтендо Вии...

От миналия петък имаме нинтендо вкъщи... Голяма зарибявка... След цяла събота и неделя махане из стаята с джойстика имам мускулна треска на бицепсите... Катя щеше да влезе в монитора докато играеше бокс а аз халосах гардероба зад себе си един-два пъти по време на изключително напрегнат тенис мач...

Батериите са още здрави... Обнових си фирмуеъра през нечий безжичен интернет (има и лан преходник, който се продава отделно)... Търся си мод чип за да играя резервни копия ;-) и като си регистрирах двата продукта (самата конзола и спортната игра, която идва с нея) получих точно точки достатъчни да си купя опера от онлайн магазина и да браузвам с нея...

ВНИМАНИЕ!!! Изхода на конзолата не е предназначен за работа с монитори... Има само композитен видео изход за телевизори... В комплекта върви и скарт преходник, а отделно се продава някакъв преходник за връзка с големи телевизори и висока резолюция... Аз съм я пуснал през тунер платката на компютъра си и я гледам на тв приложението... Работи...

Повече информация във Уйкипедия - http://en.wikipedia.org/wiki/Wii

понеделник, януари 07, 2008

Супер свежо...

Адски свежа и весела реклама... Браво на агенцията...


петък, януари 04, 2008

С кънки на "Ариана"...

Леда на "Ариана" за нищо не става... Поне според мен... Може би защото съм начинаещ, но като уцеля с някоя кънка една от многобройните дупки по леда и политам напред... Изглежда ще ме изгубят като клиент там, въпреки най-удобните кънки под наем за момента... Ще си вземем със жената кънки и ще ходим на зимния дворец...

сряда, януари 02, 2008

Нещо свястно...

В "Дав" изглежда се прицелват в други потребители... Родителите... Интересна реклама, хареса ми...


четвъртък, декември 13, 2007

Blades of glory...


Фигурно пързаляне... До краен предел... С мръсни трикове и подлости... С лъскава, заточена стомана и блестящи, прилепнали трика... С бухнали прически и до кръв прехапани устни... С Уйл Ферел в главната роля... Абсолютна простотия... Препоръчвам...

сряда, декември 12, 2007

Dodgeball


Нешо като народна топка, нещо като втората световна... Винс Вон срещу Бен Стилър... Хванати за топките... Забавен филм... С удоволствие ще го гледам пак... Особено за да видя пак Чернобилския отбор по народна топка...

Balls of fury...


В духа на "Dodgeball" и "Blades of glory" идва следващата спортна комедия...
В Огнени топки става въпрос за невероятно динамичният спорт - тенис на маса. За мен заедно със сумото са двата най-бързи спорта. Филма е весел и си струва загубата на час и половина...
Поне според мен... Препоръчвам, още повече че може да се види Джейсън Скот Ли, когото след биографичния филм за Брус Ли и "Войн" направо бях забравил...

понеделник, ноември 19, 2007

Истинския админ...

Версия на Васил...


  • Истинският админ може да оправи проблем посред нощ от леглото, докато котката го гази.
  • Истинският админ може да диагностицира проблем по бегли спомени и половин команда.
  • Истинският админ може да стигне до проблемите машини даже и да мине през други 666 машини.
  • На истинския админ последното не му прави впечатление.
  • Истинският админ спокойно може да наругае шефа си и да го помоли да се самоубие по максимално болезнен начин заради допусната грешка (на шефа).
  • Истинският админ знае кой кабел за къде е, въпреки че те изглеждат хаотично неподредени.
  • Истинският админ може да кримпне кабел докато си пие бирата и си дърпа от цигарата (не е ясно с коя точно ръка го прави - просто приложна магия)
  • Истинският админ има поне 3 монитора около себе си, всеки един с черен фон и бели символи, разбираеми само за него.
  • Истинският админ си реже ноктите със секачки/клещи.
  • Истинският админ може да се логне още докато спи.
  • Истинският админ чува позвъняването с проблем. Без значение кога, как и в какво състояние.
  • Истинският админ чува задирането на главата на диск през две стени.
  • Истинският админ е спокоен. Без значение дали има пожар, наводнение, дали поради проблем се губят по $2000 на секунда. (тези, които не го могат свършват я с инфаркт на 25, я с нещо такова).
  • Истинският админ може и да не пие, ама така повече му харесва.
  • Истинският админ в едни други времена щеше да бъде канонизиран като чудотворец.
  • Истинският админ може да работи и от ssh клиент на телефон през gprs в задимено и шумно заведение. Просто не му харесва.
  • Истинският админ може да направи с подръчни средства и черна магия нещо, което работи. Тва не значи, че го харесва.
  • Истинският админ е (или явно, или тайно) влюбен в нещата, които прави и поддържа.
  • Истинският админ може да контролира отделянето си на адреналин (иначе щеше да е умрял).
  • Истинският админ влиза във стаята на секретарките/телефонистите/служителите и се възцарява напрегната тишина.

вторник, октомври 30, 2007

Звезден прах...



Красива приказка за малки и големи... Отношенията на 7-те принца напомнят малко "Хрониките на Амбър" а Робърт ДеНиро с мека китка си струва да се види... Препоръчвам...

Обявявам ви за Чък и Лари...



Можете да целунете булката... Ако такова е разбира се желанието ви... Доста свежа комедия, търкалял съм се от смях. Адам Сандлър както винаги на висота и както винаги рамо до рамо с Роб Шнайдер... Препоръчвам горещо...

Cashback...



Младежки романтичен филм... Много такива се нароиха, някои си заслужават, някои не. На мен този ми хареса... Дали заради идеята, че красивото винаги си струва да се търси или заради повечето еротика не знам... Препоръчвам го...

неделя, октомври 28, 2007

За котките и хората...

Като един виден котколюбец няма да остана назад и също ще сложа връзка към тоя сладур в блога си...

понеделник, октомври 15, 2007

Блогърите в действие...

Темата този понеделник (15.10.2007) в Блогърите в действие е "Околната среда"...

По този въпрос моето мнение е, че до 50-100 години нашата цивилизация ще се самоунищожи, ако не предприемем някакви мерки за да оставим парче земя и малко зеленина на децата си. Във връзка с това аз правя каквото мога - Ползвам енергоспестяващи лампи, чакам масово да навлязат хибридните автомобили, разделям си боклуците, не си хвърлям опаковката от вафлата където ми падне, гася лампите в стаята докато ме няма, пера на по-икономичен режим, нося си собствена чантичка като ходя да пазарувам, ползвам керамична чаша на работа... Надеждата умира последна...
В една книжка от библиотека "Фантастика" на някакъв японски автор преди сигурно 20 години беше описан птичият грип и последиците от него, учудващо точно. В края на романа оцеляха шепа хора на северния полюс. Мисля, че няма да успеем да дотикаме до там и по-скоро ще се разиграе сценария от Fallout или "След утрешния ден".

Дано греша...

вторник, октомври 09, 2007

Седем смъртни гряха...

Попаднах из блогосферата на един тест... Кой от седемте смъртни гряха ще ми осигури място в преизподнята...

Greed:Medium
 
Gluttony:Medium
 
Wrath:Medium
 
Sloth:Medium
 
Envy:Very Low
 
Lust:Medium
 
Pride:High
 



Позна ми всичко ей... Страшен тоя тест...

сряда, октомври 03, 2007

Сплотяване на колектива...

След почти 6 месеца на новата работа дойде момента да застанем като един (срещу природните стихии, в задушните автобуси, покрай/върху пълните маси) и докажем, че в каквото и да е "к" глави се справят по-добре от "к-1".

28.09.2007 - Предистория
Шефовете предлагат на италианските ни колеги от информационния център в Милано за по-бързо да се метнат до Солун със самолет и след това по земя до хотела. Италианците казали - "Да, да! И да изтървем цялото весело? Никакви такива, летим до София и се товарим на автобусите с всички останали." Редиците попълниха още сърбите и руснаците...
С два автобуса стигнахме до хотел "Касандра Палас" в Гърция, около 6 часа път. Настанихме се и си взехме разноцветни кърпи. Оказа се, че определят принадлежност към даден отбор - червен, светло син, тъмно син, кафяв (Чавдар, Тасос, Статис, Сабин, Жоро, Веско, Тоня, Севда още 3 девойки и моя милост), розов и бял. Идеята на цялата дандания беше заимствана от "Карибските пирати". Личния състав е прокълнат, предстои му да преодолее поредица замислени от организаторите игри и в зависимост от успехите да се върне или не в земята на живите...

29.09.2007 - Почна се...
Игрите започнаха на плажа до хотела. Като начало седнахме 70 души на пясъка около едно въже, хванахме го с две ръце пред себе си и опитахме да се изправим без да го пускаме. Успяхме. От втория път... След това всеки отбор получи платнище и топка, която да подхвърля с него... Накрая всички отбори си подавахме топките в кръг... Страшни сме...

За втория тур ни извозиха с автобусите до най-близкия, обезлюден вече къмпинг. Там първата ни задача беше да организираме церемония по принасянето в жертва на най-красивата девойка от групата в краката на кръвожадния канибалски вожд. Да му организираме пиене на въпросния вожд и да си измислим плавателен съд, с който да напуснем острова след като го омилостивим. За целта имахме 30 мин. и всичкия боклук останал от летуващите. Такава церемония направихме, че ни боляха коремите и бузите от смях... Целия отбор вика ХИ-ХИ-ХА-ХА-ХУ-ХА-ХА и свирим със Статис с едни тръби от фолио,в същото време блъскам една пластмасова туба пълна с камъни като гигантски маракас а Тасос реве като заклан "БАМБУЧАААААА". Явно и в Гърция имат бамбуча...
За втората задача отбора издърпа всеки член по отделно на около 5 метра височина по едно въже, от където се пускахме под наклон към земята. Упражнението символизира преминаване от земята на мъртвите в земята на живите...
В третата задача пълнихме с кухненска гъба кофа с вода от морето по жива верига, като гъбата се предаваше по брънките над главата и между краката на участниците. После пълнихме с кофа празен разпробит бидон. Всеки участва запушвайки дупки с каквото може - ръце, крака, нос и др...

Стана обяд и след два сандвича с кола дойде време на игрите във вода. Морето се оказа много по-солено от Черно море, защо ни дадоха спасителни жилетки не разбрах, беше почти невъзможно да потъне човек. Във водата, бистра и прозрачна на 2-3 метра дълбочина се виждаха рибките като плуват...
На входа на лагуната ни обясниха правилата: Лодките са на нашия бряг, веслата са на отсрещния бряг. Трябва да построим понтонен мост от лодките, използвайки няколко автомобилни гуми с които имаме право да се движим във водата. Без тях ще ни изядат хищните медузи. Лодките изграждащи моста нямат право да се движат, ако в тях има човек. Веско почти си изгуби очилата и ми отстъпи гумата си та помогнах активно в строежа на моста. След като целия личен състав премина от единия бряг на другия се натоварихме в лодките. Два отбора получиха по два каяка и една надуваема лодка (рафт) а третия отбор само един голям рафт. Състезавахме се от устието на лагуната покрай брега и желанието на хората незапознати с техниката на гребане да гребат се изпари.
Малка почивка, обща снимка със знамето, Дида се набоде на морски таралеж и обратно...
На връщане състезанието беше към лагуната и вътре в нея към шамандурите-съкровища. Този път с Чавдар седнахме в един каяк и си осигурихме победата теглейки другия каяк и рафта след себе си... За последно се наложи да гоним из лагуната спасителите, всеки в едноместен каяк, безобразно повратливи и маневрени... Наложи се да скачаме по тях за да ги хванем...

Вечерта таверната на хотела беше наша... Имаше много ядене и пиене, музикална и танцова програма. Разпознах мелодиите на правото хоро, ръченицата, още дайчовото и пайдушкото... Само дето ги играят по различен начин... Освен правото, то си е същото...

30.09.2007 - Героите са уморени...
На сутринта се успах и двата автобуса само мен чакаха... 5 минути по-късно пътувахме за България и уцелихме задръстването покрай прибирането на всички "софиянци" от родните им места... Почти съм избрал снимки, които да сложа в галерията... Имам да прегледам още само около 3 ГБ...

вторник, септември 25, 2007

И аз си плацикам линукса...

Цецо изглежда има проблеми с линукса си... Интересно кой ли го е насочил към генту...? Изглежда народа се лъже, че като му се компилира всичко като за конкретната машина ще върви по-бързо... Чушки... Тая инсталация няма нищо общо със стандарта... Най-добре ако пита мен да пробва PClinuxOS или Мандрива. Безкрайно удобни за настройки. Има си всякакъв визард в контрол панела, кеф ти пощенски сървър, кеф ти лдап, кеф ти уеб сървър... Ако не си го инсталирал, като цъкнеш настройката и ти го тегли само.

Също култова грешка която правят хората е да се опитват да си инсталират последна мода линукс на компютри от преди 2000 г... Ако по някаква случайност в такива случаи се инсталира системата, невероятно мудната работа на графичната и среда ще откаже и най-упоритите. Все пак си има изисквания за четене...

Аз между другото съм решил, като излезе 1.4 версията на pcbsd да го изпробвам... Щото и мойта машина остаря, КДЕ и ГНОМ се влачат, ползвам ХФЦЕ и ми върши чудесна работа, но някакво любопитство ме гложди... Все пак сигурно има причина Микрософт и Апъл да изберат за основа БСД...

А пък с какъв кеф бих си взел едно мак мини ако имам да отделя 2 бона... Това си е постижение на инженерната мисъл според мен... Коре 2 Дуо процесори, 1-2 ГБ Рам, 160 ГБ диск в 25х25х5 см. Георги има такова и е просто перфектно...

Детското творчество...

Изглежда попаднах на някаква онлайн алтернатива на Comenius Logo...
Казва се Kerpoof. Изглежда полезно и забавно за извънкласни занимания...
Може да се рисува върху предефинирани шаблони с разни анимационни щампи, да се сглабят филмчета...

понеделник, септември 24, 2007

Тенис на корт...

Обиколихме с Ники да видим какви са условията за тенис в София... Клуб "Малееви" води статистиката с 13-15 лв, но в студентски град може да се намерят кортове за по 5-10 лв. на час... Остава да намерим поносима алтернатива и на закрития корт за зимата...

петък, септември 21, 2007

Каква е разликата между крокодила...?

Ако някой се е чудил дали крокодила е по-дълъг от колкото зелен или обратното, Краси днес разви следната теория. Ако крокодила беше изцяло зелен, щеше да е точно по равно дълъг и зелен. Понеже коремната част му е по-светла излиза, че крокодила е по-дълъг от колкото зелен. Някой ако има мнение, да сподели...

четвъртък, септември 20, 2007

Eurythmics - Thorn in my side...



Предизвиква чупки в кръста... Отива направо в телефона...

сряда, септември 19, 2007

Малко вицове...

Адаптирано от руски...

  • Ходих днес на фитнес и реших да се изтегля на кантара. Нищо особено. Скучно ми беше, така че превключих показанието във фунтове. Погледнах и отминах. След по-малко от 5 минути неистов женски писък разцепи залата. Капанът сработи!

  • Попаднали при канибалите немец, французин и руснак. Затворили ги в клетка...
    На следващия ден извадили първо немеца и го хвърлили в реката с крокодилите.
    Преборил със сетни сили немеца крокодилите и излязъл на другия бряг. Хванали го канибалите и го изяли...
    - Е защо така? - питат руснака и французина...
    - Ако изядеш някого, получаваш качествата му... - обяснили канибалите. Немеца беше пъргав и силен...
    На следващия ден, отварят канибалите клетката и що да видят! Руснака и французина се праскат като за световно...
    Настава гробна тишина, а от клетката се чува:
    - Ами да ви е сладко!

  • Под прозорците на родилния дом:
    - Какво стана ма Пепи...?
    - Лацио поведоха 2:1! За малко да родя...

  • Червената шапчица, абсолютно гола лежи под едно дърво. Минава Вълчо и и казва:
    - Не те ли е страх? Все пак в тъмната гора могат да ти се случат толкова ужасни неща!
    - А може би аз тъкмо това искам! - намига му Червената шапчица...
    - Разбирам, - казал Вълчо и и счупил крака...

Бибрутално: Разходка смърт...


Тарантино си е Тарантино... И черно-бял филм в тоалетната да снима с телефона си пак ще е интересен. Какво става пък като направи филм със секси мадами и мощни коли...? Ами бибрутално става...
Препоръчвам...

понеделник, септември 17, 2007

Порция забава...

Цитат на седмицата:
"Сватбата е просто погребение, на което можеш да си помиришеш цветята..."

Виц на седмицата:

На няколко безлюдни, изгубени в безбрежната океанска шир острови попадат по стечение на обстоятелствата:

  • Двама гърци и една гъркиня;
  • Двама ирландци и една ирландка;
  • Двама американци и една американка;
  • Двама китайци и една китайка;
  • Двама японци и една японка;
  • Двама румънци и една румънка;
  • Двама англичани и една англичанка;
  • Двама германци и една германка;
  • Двама французи и една французойка;
  • Двама италианци и една италианка;


Месец по-късно животът си тече:


  • Единият италианец е убил другия, заради италианката;

  • Французите са щастлива "тройка";

  • Двамата немци имат строг седмичен график определящ времето за посещения при германката;

  • Гърците се радват на компанията си а гъркинята им готви и чисти;

  • Двамата англичани чакат някой, който да ги представи на дамата;

  • Румънците дълго гледали безбрежния океан, после хвърлили един поглед на румънката и заплували;

  • Японците са изпратили факс до Токио и чакат указания;

  • Двамата китайци са отворили аптека/магазин за 1 лев/закусвалня/пералня и са забременили китайката, за да си осигурят работна ръка

  • Американците обмислят самоубийство, защото американката не спира да се оплаква от тялото си, истинската същност на феминизма, как може да се справи с всичко, което те правят, необходимостта от перфекционизъм, от това как пясъка и палмите я правят да изглежда дебела, как предишното и гадже я уважавал повече от тях двамата и как отношенията и с майка и се оправят, че поне не вали и данъците са ниски.

  • Двамата ирландци са разделили своя остров на северна и южна част и всеки си е направил казан. Сексът им се губи в ежедневието, защото нещата леко се размазват след няколко литра кокосово уйски. Всичко им е наред обаче, защото поне на англичаните им е гадно.

Рататуй...


Анимация на Пиксар. Забавна, но не кой знае колко... Може да се гледа, може и да не е на кино... Плъхчо е много сладък, но на мен ми по-допада котарака в чизми с големите жалостиви очи...

петък, септември 14, 2007

Timbaland - The way I are...



Това въртя напоследък, интересно кога ли ще ми омръзне... Страшно ми харесва, на телефона я имам без рапърските изцепки...

Уникална реклама...




Благодаря на Ива...

сряда, септември 12, 2007

Космически нашественици...

3-мерна анимация... Не е някаква документална боза... Колкото и красиви да биват 3-мерните документални бози, все пак си остават бози... Няма как да те накарат да се хванеш инстинктивно за облегалката, за да се задържиш на седалката, която според мозъка ти се "врътка" из пространството...
Препоръчвам...

Трансформаторите ;-)


Не е точно така, но пък как звучи :-)
Хубаво е да се гледа на голям екран и от далече, иначе от целия екшън човек може да не разбере кой робот кого такова...
Препоръчвам... Интересно нещо видях в имдб днес... Щампа ИМАХ на единия от тапетите...
Дръж се Галактико, ако това нещо дойде на имах направо ще се побъркам...

Борн...

По мое мнение - сполучлива екранизация по трилогията на Лъдлъм за "кондора"...
1. Самоличността на Борн;
2. Превъзходството на Борн;
3. Ултиматумът на Борн;
Препоръчвам...

Студената планина...

Силата на любовта и какво сторва тя на хората... Ще надвие ли войната и омразата...? Хубаво е всеки да разбере... Отнема около час и половина... Препоръчвам...

Мисля, че обичам жена си...


Филм за женените мъже и омъжените жени... Забавен, колкото Крис Рок може, а той се справя чудесно...
Представлява разтеглена версия на последните 20 минути от шоуто "Никога изплашен". Всъщност най-забавните 20 минути...
Препоръчвам го...

вторник, септември 11, 2007

Алкохолите и хората...

- Тате, а големия корем от бирата ли ти е...?
- Не сине, той е за бирата...

* * *

Почерпил се човека и си отива вкъщи. Както се мота насам-натам, ненадейно го връхлита грамаден елен и го просва като талпа на земята. Едва се надига човечеца и след елена бесен мечок го мята пак на земята. Вече ядосан човека става с твърда стъпка и гледа как срещу него се носи пухкав бял заек. Зла усмивка плъзва по устните му... След секунда се оказва пак по гръб, а заека - дим да го няма...
Дочува се глас свише:
- А дръпни се от въртележката де...!

понеделник, август 27, 2007

Ура-а-а-а-а...

Все пак са решили да продължат якото сериалче- "The IT Crowd"...
Първа серия от втория сезон в замундата - http://zamunda.net/details.php?id=98192...

Задава се...

Едно ходене до Мусала се очертава за следващите почивни дни - 01 и 02 септември. София, Самоков, Боровец, Мусала - спим - и се връщаме по обратния път... За сега сме - Катя, Ейми, Боян, Боби, аз...

Официално се отказвам...

Няма да я прочета тая книга и това си е...
"Синовете на великата мечка" остава за децата... Дано Лизелоте успее поне тях да впечатли... Мен не успя, с многобройните си повторения и абсолютно безсмислени описания тотално ме загуби като читател...
В момента обаче, в който Ганка ми върне "Крайцера Юлисис" сигурно ще го прехвърля набързо... Ей това е Книга...

петък, юни 08, 2007

Fallout 3

Следващата есен...

петък, май 18, 2007

Подаръци ще има...

за всички от сърце. По случай сватбата си направихме подаръци с мацата.


  • Общия подарък е едно фото Pentax Optio E30.


  • За мацата взехме едно балканче като мойто.


  • А аз се офайдосах с джойстик за емулаторите (epsxe, mupen64), с които играя.



Трябва да намеря сервизче някъде из изтока за да занеса колелото да го подготвят. Джойстика се разпознава като "DragonRise Inc. Generic USB Joystick" и работи под линукс като слънце. По-доволен човек от мен няма... Текен, дръж се... Идвам!!!

събота, май 12, 2007

23-26.11.2006 - хижа Ехо

Ангел, със всичкия акъл дето го няма реши да си празнува рождения ден в планината. Пуснахме отпуски за 24 (петък) и ходихме със Саша да пазаруваме... Горката ми раница едва побра всичкия багаж, имаше 3 3-литрови кутии вино, 2 2-литрови бутилки пелин, 2 литрови кутии натурален сок, храна, дрехи... абе 100 литрова раница пълна до горе. Явно не е проектирана за толкова тежест, защото като се върнахме забелязах че един шев е започнал да поддава, а лявата катарама на презрамката сякаш изпуска. Катя и Росен се пробваха преди да тръгнем и едва запазиха равновесие прави. Всичко по реда си обаче..

Четвъртък вечерта... Лелчето на гишето изглежда ни е запомнило, че ходим честичко по тоя маршрут, защото ни пожела лек път. С влака, китарата на Игор, шише пелин, Игор, Саша, Росен Радев, Ангел, Гюнай, Цецо, Иванина, Лъчо и пишущият тези редове стигнаха Карлово, а след това и Христо Даново. Аз чаках софийската група на Карлово, а останалите пипилоти отпрашиха рано-рано нагоре. Мотах се из Карлово, търсих батерии за фенерчето и като се събрахме с Катя и Росен пеша отидохме до Христо Даново. Пътя ни отне около час. Там се срещнахме с транспорта си и поехме с разбрицания жук нагоре към хижата. Жука естествено не ни закара до самата хижа, а ни изсипа на един завой. Мирчо каза - "По пътеката, два пъти през реката, после през боровата гора и нагоре по стръмното". Оказа се, че двата пъти през реката трябва да се премине без мост. По камъните или дирекшън през водата. По-лошото беше, че на първото преминаване изгубихме много време, докато разберем, че пътеката е от другата страна. Второто минаване през реката си личеше, но закъснението вече беше сторено. Падна мъгла, заваля дъжд, стъмни се... На фенерчета и с много лутане, губене и намиране на маркировката попаднахме на метален прът от зимната маркировка, радвахме се, викахме и малко по-нататък намерихме хижаря и Ангел, които бяха излезли да ни търсят.

Стигнахме хижата... Посрещнаха ни като влъхвите у Витлеем и се почна празника... То радост, то песни и танци, сухи дрехи, наденици на скара в жарта, пиене, снимки, горещ душ и в кревата. На следващия ден атмосферните условия бяха свински (без да обиждам невинните животинки) и от гъстата мъгла нищо не се виждаше. Ангел си нави на пръста и ходи на Юмрука да се запише в тетрадката. Върна се мокър и ухилен като тиква по вси светии. Гюнай реши да ни набие в главите играта спортен бридж. Боже, колко упорство и кухи глави има по тоя свят. Не можахме да му хванем спатиите, за сметка на това пристигнаха Светльо, Елица и Емо от София, та празнуването започна с нова сила, а малко по-късно довтаса Дани със свои хора и вляха свежа кръв сред хора тропащата и пееща паплач. Настане вечер, месец изгрее, вярна дружина на теферич шампанско пие. Пие и поменува, кога левент Ангел рожден е ден имал. Имал, още празнувал.

На третия ден времето реши да се оправи. Гледка да ти напълни душата. Юмрука натопорчил онез ми ти канари, а слънцето изгрява зад него. В далечината - Амбарица, Купена, Ботев, Беклемето... И всичките ясни, бодат кристално чистия въздух, потопили крачета в море от захарен памук.

За химиците...

Интерактивна таблица на елементите... Всякяква информация, включително и за употребата на дадения елемент...

На английски.

Междузвездни войни. За всеки... фен.

Джедайски мечове или само ръкохватки... В магазин DeathStar. Някой ще ме погледне ли накриво...?

Фенове са направили свой 40 мин. филм - Star Wars Revelations.
Може да се гледа от канелката, или да се свали.

петък, май 11, 2007

04.05.2007 - Сватбата...

Лъчо явно не знаеше, че ще се женя него ден, защото ми се обади да ми каже, че ми е намерил работа в София. Явно не знаеше и че работя от 2-3 седмици...

Обратно на традицията в 11:30 колата с булката тръгна последна и булката седна на задната седалка вместо на предната. Стигнахме в ритуалния дом 5 минути преди церемонията за ужас на майки и баби. Кумовете вече ни чакаха там, нагласили шампанско и чаши. Ние донесохме халките и сладките.

Гостите се отнесоха в залата, кумове и младоженци останахме тръпнещи отвън. Зазвуча Менделсон и всичко друго утихна. Имаше речи, имаше шампанско, имаше размяна на халки, после се дебнахме кой кого да настъпи, после имаше "целунете булката" и с това се свърши киното. Дойде ред на поздравленията.

В една редица сме нагласени кумовете, жената и аз... Гостите монаваха един по един и ни желаеха семейно щастие, майките и бабите се просълзиха, ама то без това не може, даже и аз попримигах на парцали. Изядохме сладките, изпихме шампанското и после волна програма до 18:30. Аз използвах времето да пренеса булката през прага вкъщи...

Сватбеното тържество проведохме в ресторант "Панорама" на покрива на хотел "Рига". Направихме си снимки, направихме си весело, играхме хора, гледахме залеза, плюхме комарите, събрахме подаръци, казахме наздраве и готово. Вече сме женени...

Предстои църковната церемония на 07.07 на връх Амбарица...

Нещо като виц...

В: Защо немците се смеели последни...?
О: Чакали си глагола...


  • Дълъг презокеански полет, разразява се ужасяваща буря и едното крило на самолета е поразено от мълния.
    Жена в истерия крещи - "Твърде млада съм за да умра. Искам да запомня поне последната си минута живот. Има ли НЯКОЙ на самолета, който да ме накара да се почувствам ЖЕНА?"
    Минута мълчание, празни погледи, всеки е насаме с мислите си в тежкия момент.
    От задните седалки се надига млад грък.
    Красавец, строен, с изваяно тяло. Тъмна коса и сини очи.
    Бавно приближава по пътеката, разкопчава ризата си... копче по копче...
    Никой не помръдва...
    Съблича ризата, мускули потрепват като змии под бронзовата кожа...
    Жената затаява дъх, а мъжът казва...
    "Изглади това, и ми донеси нещо за ядене..."



  • Случва се така, че мъж и жена, които не се познават, споделят едно купе в спалния вагон на международен влак.
    Въпреки конфузната ситуация, двамата са изморени и бързо заспиват. Мъжът на горното легло, а жената на долното.
    Около 1 през нощта мъжът се надвесва и учтиво буди жената - "Моля, извинете че ви безпокоя, но бихте ли била така добра да ми подадете от шкафа още едно одеало? Страшно ми е студено."
    "Имам по-добра идея" - казва жената - "Защо само за тази вечер не се престорим, че сме женени."
    "Това е чудесна идея!" - казва мъжа.
    "Тогава" - отвръща тя - "Вземи си сам шибаното одеало!"
    След секунда мълчание от горното легло долита гръмка пръдня.

Крилати фрази...

Адаптирано от руски...

  • Най-утъпканите пътища не водят никъде.
  • Цялата гадост наоколо е резултат от предишните опити да се оправи положението.
  • Намерилият изход обикновено бива стъпкан първи.
  • Не е хубаво да се изпреварват сапьорите.
  • Любовта е като да се накензаш в гащите - всички го виждат, но топлото чувство усещаш само ти.
  • Искаш всичко наведнъж, а не получаваш нищо и то постепенно.
  • Смелчаците просто умеят добре да скриват страха си.
  • Песимиста е само един добре информиран оптимист.
  • Прекалената концентрация на герои непременно води до война.
  • Заетият с глупости никога няма достатъчно време.
  • Най-приятно е да подаряваш подаръци, най-неприятно - да ги купуваш.
  • Похвално е да говориш това, което мислиш. Само не със същите думи.
  • Когато мечтаеш не се самозабравяй.


07.01.2007 Две в едно...

Така се случи, че младежите празнуват заедно рождени дни. Саша и Цецо имам предвид. Тържествената вечеря се състоя в 6-то СО, стаята на Саша. Леглата и прочее багаж намериха място на терасата, за да освободят място на дългите маси, отрупани с безброй лакомства и лъскавия дансинг - предпочитано място за забава на модерната младеж.

Имахме възможност да се насладим на рецитала популярни заглавия от репертоара на младите артисти Олег Бишир и Игор Шелудко. Мнократно извикани на бис, почервенели от сдържана радост, самобитните музиканти изпълняваха до посиняване хитовете от репертоара си - "Гъз, гъз рунтав гъз" и "Не съм умрял, ша'знайш" а тълпата екзалтирани почитатели рева с тях.

Луд умора няма, само се поти... Скачахме, крякахме, играхме хора и ръченици до среднощ. Изядохме яденето, изпихме пиенето и догодина пак...

Пейнтбол...

Ходихме да играем пейнтбол... Ива, Веско, Гюнай, Катя, Ангел, Момчил, Лъчо и аз. Игрището се намира в къмпинга "Рибарски колиби", малко преди хижа Приста.

Има едно момче в един фургон, което раздава гащеризони, каски, въоръжение и амуниции. Към облеклото върви и допълнителна жилетка, която пази от синини. Като те уцелят в рамото, дето няма жилетка разбираш за какво е. Според правилата не е хубаво да се стреляте от близо ( 1-1,5 метра). Не обръщайте внимание на рекламния плакат, според който мадамите се стрелят полуголи. Няма такова нещо... Боята е на водна основа, пере се и се мие лесно, има горчив вкус... В първата игра Веско отстреля почти всички ни в главите, затова знам...

Разделихме се на два отбора... "Контри" - Веско, Лъчо, Момчил и Ива срещу "Терористи" - Гюнай, Ангел, Катя и бат'ви Иво. Играта протича на рундове с неопределено времетраене, все едно се играе каунтър страйк на живо. От едно място тръгват "терористите" от другата страна тръгват "контрите", по средата има нахвърляни автомобилни гуми и дървени палети, осигуряващи някакво укритие. Контрите заложиха на статичната игра (крият се зад палетите и чакат някой да се реши на солова мисия, за да го опукат и добият числено превъзходство) и поведоха убедително в резултата (спечелиха всички игри без една) до момента , в който терористите изместихме играта на свой терен (забихме се в гората и ги принудихме да ни търсят, падна едно пълзене, едно обхождане, двамата с Гюнай влязохме в матрицата и видяхме сметката и на четирима им) и се получи всъщност най-интересната игра, отчасти и защото почти на всички свършиха топчетата. Освен тръпката по търсенето, когато не виждаш къде ти е противника (все пак не сме на поляната) и се въртиш като обран евреин трябваше да се мисли и за боеприпасите.

Момчето отбеляза, че ако не сме доволни от осигурения терен, можем да си поръчаме "доставка" на екипировката в местност по наш избор. "Само въртите един телефон" - каза младежа.

Един чудесно прекаран ден сред природата, изпълнен с физическа активност. Забава отвсякъде, стига да не се търси победата на всяка цена...

Трябва да си намерим някой изоставен строеж и да се наматричим пак...

6 барабаниста и апартамент...

Не е за вярване какви музики направиха тия използвайки само покъщнина...





за пръдните и хората...

Адаптирано от сръбски...

Как пърди човека...

  • Културния - Пърди казва "Извинете!"
  • Дяволития - Пърди и пита "Кой пръдна?"
  • Нагъл - Пърди и те гледа в очите
  • Кавалера - Оставя дамите да пръднат първи
  • Песимиста - Още не е пръднал, а си мисли че се е осрал
  • Безобразния - Пърди от задоволство
  • Сноба - Пърди само в избрано обкръжение
  • Чувствителния - Пърди и вика "Ах!"
  • Сантименталния - Пърди и си мисли, какво ли би било ако не пръдне
  • Нетърпеливия - Едва издържа до пръднята
  • Добре възпитания - Иска позволение, преди да пръдне
  • Дискретния - Пърди и казва "Нека остане между нас"
  • Реалиста - Смята пръднята за нещо естествено
  • Егоиста - Пърди си под одеалото
  • Горделивия - Пърди и чака аплодисменти
  • Срамежливия - Пърди и се изчервява
  • Таинствения - Пърди си тихичко
  • Лъжеца - Пърди и казва, че се е оригнал
  • Флегматичния - Пърди дълго
  • Колегиалния - Пърди и позволява и на другите да пръднат
  • Скъперника - Пърди само в затворена стая
  • Шегаджията - Пърди и казва "Който пръдне, зло не мисли"
  • Неспособния - Напъва се безрезултатно цял ден
  • Оптимиста - Пърди и се надява никой да не чуе
  • Пенсионера - Пърди и според него едно време се е пърдяло по добре
  • Наивния - Пърди и си мисли, че светът е станал по-добър
  • Спортиста - Ако някой пръдне веднъж, той ще гледа да му подобри рекорда
  • Познавача - Пърди и казва "Много добре"
  • Ненаситния - Пърди и се насира в гащите
  • Гъзаря - Пърди силно, за да го чуят всички


Китара парти...

Събота бяхме на китара парти у Ники... Ужким да нагласим и системата за домашно кино, обаче се оказа, че ги продават без интерфейсен кабел... Та остана за след като си набавят кабелче...

Иначе се събрахме Мимкиса, Илето, Пешо, Ники, майка и, Катя и моя милост... Дойде и едно приятелче на Ники, дето се подвизава като Гийкс или нещо от сорта... Много грим много нещо... Горкото дете... Както и да е...

Та Пешо дрънка, а останалите пяхме и ядохме тиквеник/тутманик... Винцето си го биваше... Доста песни си припомних, нови научих... Намерих си и текста на "Неразделни". Оказа се, че е на Пенчо Славейков. А покрай нея прочетох и едно дето се казва "Ралица". Много ми хареса, просълзих се накрая.

Всеки път когато попадна покрай някой дрънкащ на китара тип и се надъхвам да бримча на мойта кухарка ама малко по малко и това ще стане. Сега трябва да си занеса микрофона вкъщи и да я настроя.

Травиата...

Ходихме на опера с Ники... Гледахме "Травиата"... Нещастна любов, неразбрани родители, какво щели да кажат хората и накрая главната героиня умря влюбена и щастлива... Оперите се оказват интересно нещо, без да очаква човек се повлиява от музиката, светлините, димките... Общо взето, оперите които съм гледал досега ("Турандот", "Сватбата на Фигаро" и "Травиата") ми харесаха повече от 90% от филмовата боза дето минава покрай мен, било то на кино или по телевизия. В операта има живи хора, всичко е истинско, реална възможност е да забележиш как някой статист от задния ред си чопли носа. На "Травиата" Калуди Калудов за малко да метне едно писмо на пода. Звънят телефони, надига се ропот, очаквах пенсионерите да линчуват някого. Някой се закашля, след него целия салон един по един също си прочисти гърлото. Антракт - ставаш, разкършваш се, ходиш по нечии обувки, буташ се в тълпата... Де да знаеш може пък да ти излезе късмета...

На 24.11 ще дават българска опера. Звучи интересно и сигурно няма да са необходими субтитрите над сцената. Утре на танците ще говоря с Ники, тя е по-организирана.

Събота пък празнувахме рождените дни на Роско и Катя... Роско е на 23.11, Катя на 14.11, затова на 18, че почти по средата...

На 24 пък сме на хижа Ехо за рождения ден на Ангел... После на 8-ми пак там за студентския празник... Мислим къде да ходим за нова година...

Расте бодра смяна...

Следният текст по-долу е всъщност въпрос даден на изпита по химия във Вашингтонския университет. Отговорът на един от студентите бил толкова "професионален" че професорът го споделил с колегите си чрез Интернет, благодарение на което го четем и ние.

Допълнителен въпрос: Адът екзотермичен (отделя топлина) ли е или е ендотермичен (поема топлина)?

Повечето студенти написали отговор съгласно вярванията си, използвайки правилото на Бойл - газовете се охлаждат при разширявяне и се нагряват при свиване.

Един от студентите обаче написал следното:

Първо, трябва да знаем как масата на Ада се изменя във времето.
Следователно трябва да знаем скоростта с която душите влизат в Ада и респективно излизат оттам. Мисля че с достатъчна точност можем да предположим че след като една душа попадне в Ада, тя не може да го напусне. Следователно напускащи Ада души няма.

По въпроса колко души влизат в Ада, нека да разгледаме различните религии съществуващи в днешния свят. Почти всички религии твърдят че ако не си техен последовател, ще попаднеш в Ада. След като религиите са повече от една и никой не принадлежи на повече от една религия,
можем да приемем че всички души ще попаднат в Ада.

При сегашните данни за раждаемост и смъртност, може да се очаква броят на душите в Ада да нараства експоненциално. Да разгледаме скоростта на изменение на обема на Ада, тъй като закона на Бойл твърди че за да се запазят температурата и налягането в него, обемът му трябва да нараства пропорционално на нарастването броя на душите там.

Оттук произтичат две възможности:

1. Ако Адът се разширява по-бавно отколкото душите постъпват в него, тогава температурата и налягането ще нарастват докато вратите му не издържат и целия Ад се изсипе на Земята (until all Hell breaks loose).

2. Ако Адът се разширява по бързо от нарастването броя на душите в него, тогава температурата и налягането ще спадат докато той замръзне.
И така, какво ще се случи?

Ако приемем за верен постулатът формулиран от приятелката ми Тереза, че "по скоро Адът ще замръзне отколкото аз да спя с теб" и като вземем предвид факта че миналата нощ спах с нея, тогава 2 трябва да е вярно, и тогава Адът е екзотермичен и вече е замръзнал. Крайният резултат от тази теория е че щом Адът е замръзнал, то той не приема повече души и следователно не функционира ... оставяйки само Рая и по такъв начин доказвайки съществуването на Светия Дух, което обяснява защо миналата нощ Тереза през цялото време викаше "О, боже!".

04-05.11.2006 - хижа Рай

С Начо, Кети, Гошо, Краси, Юлия и Катя се разходихме до хижа Рай тази събота. Трабваше да бъдем повече хора, обаче народа си измисли какви ли не извинения (задушници, ходене на село и прочее) и не дойдоха.
Тръгнахме от центъра в Калофер, времето беше ясно и слънчево, обаче Ботев се беше с обичайната си одежда от облаци и мъгли. Докато стигнем хижата времето се обърна на 180 градуса. Заваля сняг, задуха вятър. При завоя на панорамните пейки ми се наложи да стъпвам с един крак на пътеката а с другия да се подпирам на склона, защото вятъра почти ме събаряше. Според метеорологичния бюлетин на Ботев температурата беше -17 градуса, а вятъра със скорост 140-150 км/ч. Отказахме се да ходим горе, преспахме при Чочо (хижаря на Рай), той се оказа от Борово, почерпи ракийца. Хапнахме, порадвахме се на котката Рая, починахме. Очите ни взеха да се затварят още към 19:30, една минутка на проветрение обаче оправи нещата. Имаше пълнолуние, пейзажите бяха страхотни, райското пръскало беше замръзнало и отразяваше блясъка на луната. Облаците се маскираха на незнайни континенти гравирани по безкраен глобус, инкрустиран с искрящи диаманти.
Чочо беше заредил печките като по учебник, само една хартийка се показва от решетката на вратичката. Палваш и едно огънче, печката се подготвя за излитане, прави "Б-у-у-у-у" и пламъци от всякъде. За половин-един час в стаичката вече беше топличко и уютно.
Сутринта Гошо направи греяна ракия за отскок, закусихме и слязохме по обратния път, почти. Отклонихме се през Калоферския манастир и екопътеката. Приказно място е тая екопътека и съседния къмпинг, на лято ще отидем там с палатките. Ако жената не си беше навила на пръста да се женим на Амбарица, щях да и предложа там да направим киното ама здраве да е. Та за екопътеката, на края на всички стълби се открива изглед към Ботев. Пристигахме един по един и коментарите на всички бяха - "Абе това като от властелина". Гледката беше буквално копие на прохода Карадрас от първата серия. Като свалят снимки Юлето и Гошо ще сложа да се види. Като тръгнахме надолу към манастира гледката се смени на 180 градуса (взех да се повтарям май?). Зелените преди време гори са почти пременени в разтопено злато и огнено червено, с пурпурни нанизи в короните. Танцуваха падащите листа около нас и все едно бяхме на гости при горските елфи. А като извадихме и виното, "Ела куме, не съм стара, ще те чакам при хамбара" ух-та леле... Начо ни покани у тях, извади пак анасонлийка и смокини за мезе, че един път, че два, че половин капачка пътниче. За малко да изпуснем автобуса. После с модерния влак до София (там пък едни пияни студенти от жп училище, мале, мале) и автобуса на обяд си дойдох в Русе. Понеже бях командировка петък и пътя ми го осребриха. По-хубаво от това - тенджера сърми...

Рецепти...

Събота и неделя с Катя правихме супа "Топчета"... Доста добре се получи... Ще взема да си блогвам рецептите, та да не се изгубят някъде...

Супа "Топчета"
=-=-=-=-=-=-=-=

Продукти:

За топчетата...
250 гр. кайма, половин глава лук, 1 белтък, 100 гр, ориз, сол и пипер. Лукът се нарязва на ситно, смесва се в еднородна маса с каймата, белтъка и ориза. Добавят се сол и пипер. С мокра ръка (за да не залепва каймата) се оформят топчета, които се овалват в брашно.

За бульона...
1 глава лук, 1 морков, 4-5 картофа, 1 кубче бульон. Нарязват се лукът и моркова и се задушават в тенджерата. Добавят се нарязаните картофи, литър и половина вода и се посолява. Когато заври се добавят бульончето и топчетата.

За застройката...
Жълтъкът се разбива с вода и лимонов сок. Застройва се супата и се добавя магданоз.

Следващите потърпевши бяха

"Спанак с ориз"
=-=-=-=-=-=-=-=

Продукти:
1/2 кг. спанак, 1 чаена чаша ориз, червен пипер, олио.

Спанакът се измива и се нарязва на ситно. Вари се докато омекне.
Оризът се задушава с червен пипер в половин чаена чашка олио за няколко минути, след това в тигана се добавят 2-3 чаши вода. Вари се докато набъбне.
Смесват се спанака с ориза в тава и се пекат на фурна. Поднася се с лъжица кисело мляко...

01-02.07.2006 - Традиционна годишна сбирка на Шуменско плато...

Седмицата преди 1 юли е... ЖЕГА... Горещия въздух ми накъдря чак космите в белия дроб, иска ми се някъде на дебела сянка, на спокойствие, да заспя със щурчетата и да се събудя с птиците... Да са живи и здрави басейните, инак не се живее. Като скачам елениното ръся пот не по-зле от дядо Максим света вода по гергьовден.
От месец - два Росен и Стефан заговорничат тайно и от време на време само пускат слухове на тоз и онзи, но абсолютно несинхронизирани и непълни... Шумен, Мадара, колелета, автомобили, заслони, палатки... Мистерия, мракобесие, да се чуди човек на кого в какво да вярва...
Стефан и Росен като организатори за Шумен и моя милост като агитатор за Русенски регион решихме най-накрая да направим 2-рото традиционно годишно барбекю на Шуменското плато.... Направих един дълъг списък и започнах подред да навивам народа:
- Сочни шишове с лукче и чушчица между крехки парченца пилешко филенце, студена планинска вода, църцореща върху една купчина измръзнали до кокал бири... Нощувка в свежа широколистна гора, радост за окото - зелена до където ти погледа стига.
Със Стан и Роско бяхме решили да ходим с колелетата, даже Стан организира алтернативен маршрут избягвайки натовареното движение на първокласния път до Шумен. Уви едва се навиха 5 души... Всеки се оправда с някаква работа / командировка / мързел и с лека ръка задраска една чудесна почивка... За колелета вече и дума не можеше да става, все пак за групов билет по БДЖ са необходими 10 души + ръководител. Петъка обрах подписи и печати, разходих се до гарата за билетите и реших да не взимам палатката на Радев, първо че и нямаше колчетата, второ че нямаше да трябва. Сложих в раницата две палатки и един спален чувал... А да, щях да забравя, взех си спален чувал от магазин втора употреба - 12 лв. Пуснах го да се изпере на 95 градуса и сичко беше точно. Ако някой не знае на "ДА-БЕ-ДА" получават спални чували всеки понеделник. Намира се срещу магазин "Русе".
В уречената сутрин (01.07.2006) с влака в 6:02, който закъсня с един час заради някакви цигански* вагони Здравко, Зари, Калина, Саша, Стан и пишущият тези редове се понесоха към Каспичан. Там се намерихме с Росен, който с последни сили отбиваше любовните набези на един изпедерастял мангал и след лека закуска тръгнахме да разгледаме Мадарския конник. От Каспичан се тръгва през цетъра на града към Калугерица, което ако някой си помисли че е село ще сгреши, всъщност е квартал на Каспичан и се стига до едни страхотни череши в дясно... Малко след това е пътечката в ляво, която води нагоре към скалата. Там освен прочутия барелеф има и разни стари пещери за разглеждане. След това се продължава към Мадара и от там се хваща автобус към Шумен, или както в нашия случай услужливи шофьори предлагат превоз срещу такса в размер цената на билета за автобуса...
Стигнахме в Шумен и заваля... Стеф, Росен и Калина натовариха раниците и отпрашиха с колата да пазаруват а останалите се зачулихме с дъждобраните и поехме нагоре към платото... За кратки 10 мин. улиците се превърнаха в реки и Саша тръгна бос в топлата вода, а Здравко и аз си изпрахме платненките покрай него. Пресичйки едно кръстовище и останалата част от групата преджапа вода до глезена, но Стан упорито се качи пак на тротоара и призоваваше всички да се качат при него "на сухо". Хапвайки сладолед и семки развяхме дъждобраните към паметника погълнал цимент за още един Шумен и от там по шосето към заслон "Детелина". Интересен беше фактът, че след като кръстосахме монумента намерихме служителка, която се опита да ни продаде билети по 3 кинта за да разгледаме въпросният паметник отново.
Стигнахме заслона, разтоварихме багажите и Стеф отиде за барбекюто и да си доведе звяра (Линда - московска стражевая**) а останалите замезихме колкото да залъжем глада.
Дойде Стефан и се почна една епична борба с въпросното барбекю, дървените въглища и мокри дърва... Знам че се ползва сух спирт в такива случаи, ама като няма...? Няма гладни да стоим я...? Росен извади малко медицински спирт и разкъсвайки сърцето на Саша използвахме част от него за да разпалим огъня... От три страни като ковашки мехове застанахме 3 програмиста, 1 кинезитерапевт и 1 админ и духахме на смени докато въглищата добиха примамливия цвят на разтопено злато и на ред дойдаа пражолити. Заемайки своето почетно място бързо наситиха въздуха с цвърчащия аромат на глад и екота на куркащите черва. Спортно започнаха да пристигат една по една бутилките шшшуменско от чешшшмата и капейки слюнка се сбрахме около масата за да довършим този невероятен ансамбъл.
Всяко хубаво нещо има своя край, само кренвирша има два края... Дойде ред на палатките, изхитрихме се и ги нагласихме вътре в заслона (навън все така си валеше, и по-добре ако питате мен, защото нямаше комари) на сухо, само Стеф реши да опита дали неговата палатка ще издържи дъжда и я опнахме навън... Нагласихме се, легнахме и таман се отпускаме, чува се шум от палатката на Росен и Калина:

Росен: Ъ-ъ-х, не мога да затворя зипа...
Аз: Не трябва да го затваряш, притъпява се удоволствието ;-)
Росен: Не ве, Калина затвори зипа на палатката от нейната страна, а моят се опъва...
Калина: Не се отказвай мили...
Росен: Е не става...
Аз: Ще стане, млад си още... Опитай с виагра...

Нацвилихме се и заспахме. За първи път спах в спален чувал, ама беше много приятно... Спах като буба, топличко, мекичко, ще си го взимам на всеки палатков поход. Не всички са имали късмет, както се оказа на сутринта. Росен и Калина уцелили снадка в циментовите плочи и се ръбили а Стан си намерил дръвце под пода на палатката.
Сутринта закусихме с предвидливо скритите от Саша и моя милост кекс и хляб със сладко, раздигнахме палатките за час и поехме обратно по пътя. Валя дъжд през цялото време, но беше много приятна, свежа разходка. В Шумен хапнахме за обяд в Попшишмановата къща, моткахме се из "Била" до 16 часа и си взехме влака за Русе. Довършихме бирата със солети, дремнахме и 20 часа си бяхме на гарата.
Решили сме със Стефан и ще предложа на Росен също идеята това да го учредим като ежегодишно мероприятие. На мен ми е второ и така го броя. На есен като нападат листата ще направим пак нещо подобно, само че ще се заврем по-навътре в гората. Там е още по-красиво, а Стефан твърди, че ако сме късметлии ще си намерим падинка пълна с окапали листа и ще спим на меко в сухата шума.
Всички да си освободят по една събота и неделя нейде из септември - октомври, да не им я освободя аз... ;-)

---------------
* - да се чете румънски (бел. авт.)
** - нещо като малък сан-бернар (бел. авт.)

21 - 22.06.2006 - Дни на Микрософт...

Отвори ми се възможност да се разходя към София. Дни на Микрософт 2006, пък и да се видя с Катя... На сайта за регистрация имаше кратко описание как да се стигне до кино Арена, но ако бяха сложили една малка карта щеше да е още по-добре. Намерих киното, доста добре са го направили. Екранът е внушителен, бяха го вързали към компютър ( Представата за един НФС или Ънриал на този екран направо ме изпоти по гръбнака ) а от басите цялата седалка вибрираше. Регистрирахме се, лепнаха ни по една точка и почнаха лекциите.

Първи отговорника на фирмата в България обясни, че са точни и яки пичове, какви продукти пускат и ще пускат занапред, малко остана да се разтанцува и разскача по сцената като оня другия идиот, дето викаше, че обичал тази компания. След него някакъв министър или директор на агенция (ДАИТ ?) обясни, че нищо не правили в тая агенция, пък много искали. След тях една девойка излезе да се кефи на вистата, какво толкова и се кефи не разбрах 99 % от нещата дето ги показа си ги има още в хр-то... Новото са красотите, дето другите операционни системи ги имат от край време. Както и да е, стана 11, а имах уговорка с жената да се видим по обяд и напуснах обекта.

С Катя се срещнахме в нейния квартал, хапнахме в движение някакви мазнотии (много мразя така) и отидохме на Витоша. Времето долу беше чудесно, горе ветровито и гърмежно, облаци захлупени отвсякъде, а аз по потник и сандали... Стигнахме Академик, хапнахме ябълките, отказахме се от Черни връх и поехме надолу към слънчевите поля. И на отиване и на връщане засичахме маршрутки и автобуси в последния момент. Голям късмет извадихме него ден.
Майката на Катя беше направила баница... Много яка баница, много върви с кисело мляко, много я ядох... На автогарата имаше изненада. Автобуса не стигна за всички желаещи да се приберат по къщята, наложи се да докарат втори, че и той се напълни. Изглежда е имало концерт на Депеш или нещо подобно. Тръгнахме в 1 от София, към 6 сутринта си бях вкъщи и направо на работа. Мислех следващия ден да спя, то пък едни бири се отвориха на митака, австралийците опънаха съседите от хърватска и пак си легнах в малките часове. Ще почивам като се гътна...

28.04. - 01.05 От Витоша по-високо нема...

Подмамени от идеята да качим Черни връх и да се разходим из Искърското дефиле с Ангел решихме да приемем предложението на Катя и да направим една визита на добра воля към Софията.

Оказа се, че и Весела ще ходи тогава натам, та си правихме компания. Шефа ни пусна в 2 този ден, а аз си изкрънках от Николай свободна сутрин и се метнахме на автобуса в 5 сутринта. Уви не бях особено приятна компания - не успях да легна вечерта и спах през целия път. Свършихме работата на Весито и се разхождахме до 18:00, когато трябваше да пристигне останалата част от групата. На автогарата се намерихме с Катя и изчакахме Ангел, който оправда 30 минутното си закъснение със задръстване.

Ариведерчихме Веселка на автобуса и Катя ни заведе на рожден ден в някакво заведение, сравнително приятно като атмосфера обаче с един от онези ди-джеи, дето се опитват да ти избият черния дроб от тялото с бас. Поздрави и благопожелания отправихме всякакви към младежа, който както разбрахме работи в бТВ като дизайнер. Много чужденци имаше тая вечер, или поне аз с такова впечатление останах. Колкото пъти посетих тоалетната, толкова пъти ме заговориха на различни езици. След уйски, бира и водка с натежали глави се прибрахме да отмаряме за разходката към Катината хижа / вила.

Добрутру на всички ( психо-атака на Ангел с тиган и фотоапарат ), кафета, чайче, нахлузих новите бойни кецове и с влак се добрахме до село Реброво от където по въжения мост през реката започна разходката... Много приятна разходка в действителност, Качихме се до манастира св. Никола, но отец Стефан ( най-поп сред спасителите и най-спасител сред поповете ) бе в преразход. От височината на манастира долината на реката под него сякаш е част от макет, играчка на всесилни богове. По зелените склонове петната на вилните зони изглеждат като пръснати в мокет стотинки, реката вие бляскава снага между тях а от време на време по свойте коловози с тътен влакчето тромаво отмята завой след завой. Край село Ромча отпочинахме в спретната вила с два кедъра отпред, родителите на Катя ни почерпиха с освежаващи напитки и шипково вино, разгледахме цветята и от Нови искър поехме обратно към София. За вечеря правихме прочутата "салата Ангел" с кускус. Яка салата и нахранва стабилно. Особено ако я мачкаш с лъжица от тенджерата. Същата вечер разглеждахме с Катя снимки от похода Ком - Емине, в който мислим да се включим следващата година с Ангел, живот и здраве.

В такива вечери се случват чудеса, щурчета свирят на луната и звездите нежни сонети за отминали дни и нощи още незнайни, изпълнени с мисли самотни и сънища тъй омайни... В очи бездънни неусетно потънах, доброволно всякакво спасение отказах, с целувки като хиляди снежинки покрих две устни разцъфтели... Нощта бе само наша...

На следващия ден опънахме по Витоша. Катя ни избра много як маршрут - 4 часа само нагоре... Имаше мъгла и гората придоби мистична атмосфера, стана тихо, само почукването на катарамите и жалбите на Ангел по вчерашното сирене ( което за малко не изхвърлихме поради странната му миризма и вкус ) меко потъваха в тишината. Всеки момент очаквахме от млечния безкрай да се изсипят една камара орки, грухтейки и звънтейки с оръжия да профучат край нас. Абе яко беше с две думи. Хижата на НСА забелязахме на 10-ина метра от нея. В един момент просто изплува от мъглата. Там се постоплихме за 15-ина минути и продължихме нагоре. За свой срам Катя и Ангел бяха тръгнали като на плаж - с маратонки. Стария нахлузи химическите чорапи и тръгна напред да прави пъртина. Докато стигнем Черни връх се намокриха порядъчно, но поне в заслончето на върха имаше каквото ти душа поиска - боб чорба и шкембе. Там останахме повечко, правихме си сандвичи със шпроти ( върху филийка хляб се мазва майонеза, слага се едно листо маруля и се редят върху него рибки ), който не е опитвал, просто не знае какво пропуска. Надолу се спускахме с найлони и имахме премеждия, основно Ангел, който за малко да се хвърли в един халфпайп а след това пак за малко не изгуби девствеността си върху един хлъзгав дънер. Катя също успя да си топне дупето в хладната лепкава кал преди успешно да се доберем до спирката и след това до София.

На следващия ден - 1-ви май ( понеделник ) се разходихме из Борисовата градина, смесихме се с връщащата се от митинг тълпа пенсионери, хапнахме, пийнахме и успешно си хванахме автобуса за Русе. Аз издържах само 3 дни насаме с мислите си и петък се върнах пак в София, но това е друга история...

21 - 24.04 Калофер - Тъжа - Узана - Габрово

Като за начало, адаша ми върза тенекия... Изчаках си чакането на студа под една лампа, ужким се видя по-добре и от далеко ама ниц. 10 мин. преди тръгването на влака се сурнах с едно такси и го намирам на гарата, той ме чакал 1 мин. и помислил, че съм заминал. Простено да му е, не е знаел какво върши. По-важното е, че се събрахме и дружно потеглихме към Калофер. Не ни бе писано да стигнем до там здрави и читави, поне не на всички...
На гара Тулово, докато си чакахме връзката за Калофер, Ангел и Иванина в пристъп на умопомрачение решиха да скачат един връз друг. Резултатът е пинг-понг топче на челото на Иванина и липсващ епидермисен слой от кухалницата на Ангел... В детайли разборът на акцията е следния - Ангел убеждава Иванина да се метне на гърба му, тя го хваща за врата (по невнимание?) и го задушава, почти падат назад. Със сетни сили и последна капка въздух в дробовете Ангел се навежда напред (пред очите му минават кадри от живота), раницата на Иванина решава да се включи в забавата и пада възможно най-напред. Ангел тотално губи баланс (центъра на тежестта вече е някъде два метра напред) и с Иванина челно посрещат земната твърд. Веселието продължава - Ангел не може да стане, защото Иванина с раницата си му тежи. Иванина също не може да стане, защото ръцете и са заклещени под Ангел. Параграф 22... Тичане, вайкане, мокри кърпички - даде господ, оправиха се. Качихме се на влака - и към Калофер, от там вече в пълен състав (+ Катя и Пешо) още малко до село Тъжа. Кафе, коне, комунистически лозунги и опънахме нагоре по пътеката към х. Тъжа.
Отрядът се разцепи на две - надъхани младежи, петимни за кози пътеки под 45 градусов наклон и от друга страна хора, вече улегнали, желаещи единствено да се мъкнат из пътя като народна песен и да пълнят очи си с природна красота а тумбаци си с бира. С Ангел използвахме случая и се навряхме къде ли не за да се снимаме - из водопади, под мостове, по дървета - така весело си вървяхме до х. Русалка, където спряхме за отдих, порадвахме се на хъскито на хижарите, пихме по чайче и продължихме към х. Тъжа.
Из пътя, пак препятствие - без да обсъждам надълго дъжда дето ни накваси стигам до момента, в който се зачудихме от къде да прекосим реката на пътя си (не че се налагаше, ама нали сме все отбор юнаци). Който можа - прескочи, моя милост примерно. Който не можа цопна барабар с раницата си в потока, Лъчо може да дава уроци как най-удачно да си засили човек раницата и да я пльосне в средата на потока, че и да нагази след нея. На Поля и беше все едно вече, ходенето и дойде множко и тя безропотно си прешляпа поточето колкото пъти го видя пред себе си. Точно на това място - долината на рекичката преди х. Тъжа станахме свидетели на изключително красиви и някак нереални пейзажи. Представете си едни обширни поляни, които се спускат от гората към речното корито, обляни в слънчева светлина с пърхащи наоколо пеперуди и аромат на свежест. Ха сега си ги представете лилави... Нали...? Нереално, но факт - толкова минзухари не съм си и представял, че може да съществуват. Докъдето ти стига погледа - лилави поля. Саша намери бял минзухар и го гледа с умилението на земеделец, чийто дванайсет годишен син изкарва първата си бразда. В хижата се сушихме, ядохме, пихме, играхме асоциация, Катя ми го начука - само двамата устискахме до Великден и криво-ляво ( Саша, ти си знаеш ;-) ) се отпуснахме за заслужена почивка и разкрасяващ сън.
Станахме рано на следващия ден и продължихме с чукането, общо взето всички ме набиха и аз от мъка се нагмуцах с яйца и козунак. Оказа се, че още в началото трябва да се превземе едно заснежено възвишение - тук изгубихме Ивелин и Поля, върнаха се в хижата, за да си починат още и да се върнат към Русе по обратния път. По пътя към Узана имаше доста мъгла, в един момент не виждаш маркировката, а в следващия се открива прекрасна панорамна гледка, на фона на която Ангел обяснява защо не трябва да се яде жълт сняг. Стан постави основите на гранитно-ориентираното програмиране и изяви желание да чука камъчки в Микрософт. Преди х. Мазалат имаше много яка козя пътека по едни камънаци и долу пейзажите изглеждаха като зелена зараза, малко по малко обхващаща нагоре кафевите планини. След като хапнахме и починахме на Мазалат ( там оставихме Марина, чийто крак се поду и заболя ) настана голямото газене в калта. Близо час сме шляпали ( джвакали, дзупали), губили и намирали в калта обувките си. През това време Саша и Стан почти доведоха Катя и пишещият тези редове до бяс с абсолютното си нежелание да познаят думата "милинка" ( дебела, мазна, кръгла закуска, съставена от парчета и със сирене от горе ). Оставихме групата да се снима на географския център, а с Катя избързахме към хижата, за да им използваме всичката топла вода ( МУХАХАХАХА )...
В хижата довършихме яйцата и козунаците, който докопа топла вода се изплацика, някои хора намазаха масаж ( че и два ) и морни глави залепихме о възглавниците. На сутринта, след всичкото клатене, Ангел със свежите идеи предложи бой с възглавници и докато се усети Катя му лепна една по зидарски. Саша се показа да провери за какво иде реч и му бе обяснено по голата кофа, след което възглавници полетяха и от долния етаж. Песът Чарли не присъстваше и ни бе обяснено, че той е всъщност от една съседна хижа. Друг път ще се засечем и с него.
Нямахме особени произшествия по познатия маршрут към Шипка, този път опитахме катък и той засенчи всякакви нещастни биволски млека. Не успяхме обаче да го опляскаме всичкия, тежичък ни дойде... От Шипка по пътечката през гората до Етъра и после Габрово, оставихме Катя в автобуса за София ( по традиция стигнахме там 5 мин. преди тръгването ) и адаша ни заведе в едно много приятно заведение, което да пукна ако се сещам как се казва. Там изгубихме времето до влака и през Царева ливада и Горна оряховица се прибрахме в Русе.
Взе да ни става навик тая хижа Узана, вярно че е хубаво там, но вече ми се иска да обиколим и някъде другаде. Следващата седмица с Ангел сме канени на гости у Катя в София и ще катерим Витоша... Ой-ла-ри-пи-и-и-и-и...