Звезден прах...

Красива приказка за малки и големи... Отношенията на 7-те принца напомнят малко "Хрониките на Амбър" а Робърт ДеНиро с мека китка си струва да се види... Препоръчвам...

Обявявам ви за Чък и Лари...

Можете да целунете булката... Ако такова е разбира се желанието ви... Доста свежа комедия, търкалял съм се от смях. Адам Сандлър както винаги на висота и както винаги рамо до рамо с Роб Шнайдер... Препоръчвам горещо...

Cashback...

Младежки романтичен филм... Много такива се нароиха, някои си заслужават, някои не. На мен този ми хареса... Дали заради идеята, че красивото винаги си струва да се търси или заради повечето еротика не знам... Препоръчвам го...

За котките и хората...

Като един виден котколюбец няма да остана назад и също ще сложа връзка към тоя сладур в блога си...

Блогърите в действие...

Темата този понеделник (15.10.2007) в Блогърите в действие е "Околната среда"...

По този въпрос моето мнение е, че до 50-100 години нашата цивилизация ще се самоунищожи, ако не предприемем някакви мерки за да оставим парче земя и малко зеленина на децата си. Във връзка с това аз правя каквото мога - Ползвам енергоспестяващи лампи, чакам масово да навлязат хибридните автомобили, разделям си боклуците, не си хвърлям опаковката от вафлата където ми падне, гася лампите в стаята докато ме няма, пера на по-икономичен режим, нося си собствена чантичка като ходя да пазарувам, ползвам керамична чаша на работа... Надеждата умира последна...
В една книжка от библиотека "Фантастика" на някакъв японски автор преди сигурно 20 години беше описан птичият грип и последиците от него, учудващо точно. В края на романа оцеляха шепа хора на северния полюс. Мисля, че няма да успеем да дотикаме до там и по-скоро ще се разиграе сценария от Fallout или "След утрешния ден".

Дано греша...

Седем смъртни гряха...

Попаднах из блогосферата на един тест... Кой от седемте смъртни гряха ще ми осигури място в преизподнята...

Greed:	Medium
Gluttony:	Medium
Wrath:	Medium
Sloth:	Medium
Envy:	Very Low
Lust:	Medium
Pride:	High

Позна ми всичко ей... Страшен тоя тест...

Сплотяване на колектива...

След почти 6 месеца на новата работа дойде момента да застанем като един (срещу природните стихии, в задушните автобуси, покрай/върху пълните маси) и докажем, че в каквото и да е "к" глави се справят по-добре от "к-1".

28.09.2007 - Предистория
Шефовете предлагат на италианските ни колеги от информационния център в Милано за по-бързо да се метнат до Солун със самолет и след това по земя до хотела. Италианците казали - "Да, да! И да изтървем цялото весело? Никакви такива, летим до София и се товарим на автобусите с всички останали." Редиците попълниха още сърбите и руснаците...
С два автобуса стигнахме до хотел "Касандра Палас" в Гърция, около 6 часа път. Настанихме се и си взехме разноцветни кърпи. Оказа се, че определят принадлежност към даден отбор - червен, светло син, тъмно син, кафяв (Чавдар, Тасос, Статис, Сабин, Жоро, Веско, Тоня, Севда още 3 девойки и моя милост), розов и бял. Идеята на цялата дандания беше заимствана от "Карибските пирати". Личния състав е прокълнат, предстои му да преодолее поредица замислени от организаторите игри и в зависимост от успехите да се върне или не в земята на живите...

29.09.2007 - Почна се...
Игрите започнаха на плажа до хотела. Като начало седнахме 70 души на пясъка около едно въже, хванахме го с две ръце пред себе си и опитахме да се изправим без да го пускаме. Успяхме. От втория път... След това всеки отбор получи платнище и топка, която да подхвърля с него... Накрая всички отбори си подавахме топките в кръг... Страшни сме...

За втория тур ни извозиха с автобусите до най-близкия, обезлюден вече къмпинг. Там първата ни задача беше да организираме церемония по принасянето в жертва на най-красивата девойка от групата в краката на кръвожадния канибалски вожд. Да му организираме пиене на въпросния вожд и да си измислим плавателен съд, с който да напуснем острова след като го омилостивим. За целта имахме 30 мин. и всичкия боклук останал от летуващите. Такава церемония направихме, че ни боляха коремите и бузите от смях... Целия отбор вика ХИ-ХИ-ХА-ХА-ХУ-ХА-ХА и свирим със Статис с едни тръби от фолио,в същото време блъскам една пластмасова туба пълна с камъни като гигантски маракас а Тасос реве като заклан "БАМБУЧАААААА". Явно и в Гърция имат бамбуча...
За втората задача отбора издърпа всеки член по отделно на около 5 метра височина по едно въже, от където се пускахме под наклон към земята. Упражнението символизира преминаване от земята на мъртвите в земята на живите...
В третата задача пълнихме с кухненска гъба кофа с вода от морето по жива верига, като гъбата се предаваше по брънките над главата и между краката на участниците. После пълнихме с кофа празен разпробит бидон. Всеки участва запушвайки дупки с каквото може - ръце, крака, нос и др...

Стана обяд и след два сандвича с кола дойде време на игрите във вода. Морето се оказа много по-солено от Черно море, защо ни дадоха спасителни жилетки не разбрах, беше почти невъзможно да потъне човек. Във водата, бистра и прозрачна на 2-3 метра дълбочина се виждаха рибките като плуват...
На входа на лагуната ни обясниха правилата: Лодките са на нашия бряг, веслата са на отсрещния бряг. Трябва да построим понтонен мост от лодките, използвайки няколко автомобилни гуми с които имаме право да се движим във водата. Без тях ще ни изядат хищните медузи. Лодките изграждащи моста нямат право да се движат, ако в тях има човек. Веско почти си изгуби очилата и ми отстъпи гумата си та помогнах активно в строежа на моста. След като целия личен състав премина от единия бряг на другия се натоварихме в лодките. Два отбора получиха по два каяка и една надуваема лодка (рафт) а третия отбор само един голям рафт. Състезавахме се от устието на лагуната покрай брега и желанието на хората незапознати с техниката на гребане да гребат се изпари.
Малка почивка, обща снимка със знамето, Дида се набоде на морски таралеж и обратно...
На връщане състезанието беше към лагуната и вътре в нея към шамандурите-съкровища. Този път с Чавдар седнахме в един каяк и си осигурихме победата теглейки другия каяк и рафта след себе си... За последно се наложи да гоним из лагуната спасителите, всеки в едноместен каяк, безобразно повратливи и маневрени... Наложи се да скачаме по тях за да ги хванем...

Вечерта таверната на хотела беше наша... Имаше много ядене и пиене, музикална и танцова програма. Разпознах мелодиите на правото хоро, ръченицата, още дайчовото и пайдушкото... Само дето ги играят по различен начин... Освен правото, то си е същото...

30.09.2007 - Героите са уморени...
На сутринта се успах и двата автобуса само мен чакаха... 5 минути по-късно пътувахме за България и уцелихме задръстването покрай прибирането на всички "софиянци" от родните им места... Почти съм избрал снимки, които да сложа в галерията... Имам да прегледам още само около 3 ГБ...