Идва Саша, сериозен като погребален агент в сладкарница. Какво става младеж? - викам му, а той искал да говорим. Да съм му помогнел за смените в залата, за да може да отиде на химиотерапия в София. Ще помагаме, разбира се. Заминавай да те оправят, че лято идва и трябва да сме в бойна готовност - повишена. Уж отиде някъде, след малко пак се връща ама очите му светят и целия зачервен. Не го свърта на едно място. От дума на дума се оказва, че има и друга причина да отиде в София:
- Ив - казва - влюбен съм и се чувствам като напушен.
- Охооо - викам - добре дошъл в клуба. Аз съм така три месеца вече и не знам по земята ли ходя или в облаци от захарен памук. Когато се запознах с Бианка сякаш ме беше треснало нещо, дни наред не знаех спя ли ил'съм буден.
- Либоф с первого взгляда - вика - тя ще да е...
- Ми, заминавай Саша, щом е в София направо хващай първия автобус и да те няма.
Замина да си оправя багажа, превъзбуден, светнал, а аз му се радвам и си мисля в мен каква енергия напира, като чуя "Аз и моето момиче" на Тоника. Не мога да стоя на едно място, трябва да ходя някъде, за да се успокоя. Страшна сила е любовта... Ще чакам юли и ще се надявам да ме огрее моето слънчице...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар