Некога имало една бедно дръводелец. И са казвала Татко Карло. По-точно, отпърво са казвал само Карло, ама една ден фанало и си изделкал от едно бичме един дете, и стана татко.
Ся, Мемет, да знайш, има и друга начини да ставаш татко, стига да не си бедна дърводелиц - пидерас. Ама, как да е, това татко ного го обичал дървената чаве.
Сека сутрин му правило закуска от трици, чистила го от корояди и даже го сресвал с една трион. И го кръстил Буратино.
И като питал чавето:"Абе тато, как сам са поЯвил аз бе?", Татко Карко винаги викала:"Па как. Ми кълвача та донесе."
И раснал Буратиното, раснал... Станал голем дървеняк. Обачи живота - жестоко. Идва един вечер Татко Карло на децката стая, носи един брадва и му капе едно съза от гуреливия око.
- Звинявай, -вика - сине, Буратино, ама синоптиците казаа, че идва тежко зима......
И тва разбира накаде отива моабета и вика:
- Ясно! Ма ти нема кво да са мОриш, ас е са шида да са мина двама-трима пъти на бандзига и после ше са нареда на купчина до кюмбето.
И ужким към банцига тръгнало, ама въс - да го нема. И скитал, одил... сума време. И стигнало на некав царство. И царо му вика:
- Ако са жениш на мойто щерка, ше ти давам полвинта царство и пари за лекарство!
И буратиното са женил. А щерката - убавиня! Целото ф пъпки, мустаци и трипер.
И реди на буратиното:
- Аз ни ма гледай, че съм така. Аз, като стане дванаесе часа, ше ставам спящото красавиц.
А Буратино:
- Ми аре, ега са не сабуждаш!
Абе, Мемет, ко стана с пищофа дека ти го подарявах бе, чаве? Как така смени?
За кво менка бе, абдал? За тва "Ролекс" менте ли? Абе, как мое да си толко тъпо кръвоизлив бе, шашък?
И са кво? Аре, представлявай си, че некой та среща на улицата и ти вика:
Дееба твойто майка сиганску , дееба на сестра ти, дееба баща ти, и теб мангал миризлиф!
И ти кво ше му казваш: Дванаесе и половина. - така ли?
Тогава нема прикаска. Довършвай си го сам!
Продължение...
....В дванаесе часа, онва заспал, ама фместо спящото красавица са превръщал на Шамил Басаев. И часовника навито за 6 часа. Сас бомбата барабар. И Буратиното реши да збягва. Ама накъде да фаща - нема идея. И вика:"Ше праим като на прикаските - каде падне стрелата."
И фанало и опънал тетивата... И след девет месеца тетивата родило.
- Верно съм дръвник, - вика Буратиното, и фаща едно дрелка и са застреля.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар