Седмицата преди 1 юли е... ЖЕГА... Горещия въздух ми накъдря чак космите в белия дроб, иска ми се някъде на дебела сянка, на спокойствие, да заспя със щурчетата и да се събудя с птиците... Да са живи и здрави басейните, инак не се живее. Като скачам елениното ръся пот не по-зле от дядо Максим света вода по гергьовден.
От месец - два Росен и Стефан заговорничат тайно и от време на време само пускат слухове на тоз и онзи, но абсолютно несинхронизирани и непълни... Шумен, Мадара, колелета, автомобили, заслони, палатки... Мистерия, мракобесие, да се чуди човек на кого в какво да вярва...
Стефан и Росен като организатори за Шумен и моя милост като агитатор за Русенски регион решихме най-накрая да направим 2-рото традиционно годишно барбекю на Шуменското плато.... Направих един дълъг списък и започнах подред да навивам народа:
- Сочни шишове с лукче и чушчица между крехки парченца пилешко филенце, студена планинска вода, църцореща върху една купчина измръзнали до кокал бири... Нощувка в свежа широколистна гора, радост за окото - зелена до където ти погледа стига.
Със Стан и Роско бяхме решили да ходим с колелетата, даже Стан организира алтернативен маршрут избягвайки натовареното движение на първокласния път до Шумен. Уви едва се навиха 5 души... Всеки се оправда с някаква работа / командировка / мързел и с лека ръка задраска една чудесна почивка... За колелета вече и дума не можеше да става, все пак за групов билет по БДЖ са необходими 10 души + ръководител. Петъка обрах подписи и печати, разходих се до гарата за билетите и реших да не взимам палатката на Радев, първо че и нямаше колчетата, второ че нямаше да трябва. Сложих в раницата две палатки и един спален чувал... А да, щях да забравя, взех си спален чувал от магазин втора употреба - 12 лв. Пуснах го да се изпере на 95 градуса и сичко беше точно. Ако някой не знае на "ДА-БЕ-ДА" получават спални чували всеки понеделник. Намира се срещу магазин "Русе".
В уречената сутрин (01.07.2006) с влака в 6:02, който закъсня с един час заради някакви цигански* вагони Здравко, Зари, Калина, Саша, Стан и пишущият тези редове се понесоха към Каспичан. Там се намерихме с Росен, който с последни сили отбиваше любовните набези на един изпедерастял мангал и след лека закуска тръгнахме да разгледаме Мадарския конник. От Каспичан се тръгва през цетъра на града към Калугерица, което ако някой си помисли че е село ще сгреши, всъщност е квартал на Каспичан и се стига до едни страхотни череши в дясно... Малко след това е пътечката в ляво, която води нагоре към скалата. Там освен прочутия барелеф има и разни стари пещери за разглеждане. След това се продължава към Мадара и от там се хваща автобус към Шумен, или както в нашия случай услужливи шофьори предлагат превоз срещу такса в размер цената на билета за автобуса...
Стигнахме в Шумен и заваля... Стеф, Росен и Калина натовариха раниците и отпрашиха с колата да пазаруват а останалите се зачулихме с дъждобраните и поехме нагоре към платото... За кратки 10 мин. улиците се превърнаха в реки и Саша тръгна бос в топлата вода, а Здравко и аз си изпрахме платненките покрай него. Пресичйки едно кръстовище и останалата част от групата преджапа вода до глезена, но Стан упорито се качи пак на тротоара и призоваваше всички да се качат при него "на сухо". Хапвайки сладолед и семки развяхме дъждобраните към паметника погълнал цимент за още един Шумен и от там по шосето към заслон "Детелина". Интересен беше фактът, че след като кръстосахме монумента намерихме служителка, която се опита да ни продаде билети по 3 кинта за да разгледаме въпросният паметник отново.
Стигнахме заслона, разтоварихме багажите и Стеф отиде за барбекюто и да си доведе звяра (Линда - московска стражевая**) а останалите замезихме колкото да залъжем глада.
Дойде Стефан и се почна една епична борба с въпросното барбекю, дървените въглища и мокри дърва... Знам че се ползва сух спирт в такива случаи, ама като няма...? Няма гладни да стоим я...? Росен извади малко медицински спирт и разкъсвайки сърцето на Саша използвахме част от него за да разпалим огъня... От три страни като ковашки мехове застанахме 3 програмиста, 1 кинезитерапевт и 1 админ и духахме на смени докато въглищата добиха примамливия цвят на разтопено злато и на ред дойдаа пражолити. Заемайки своето почетно място бързо наситиха въздуха с цвърчащия аромат на глад и екота на куркащите черва. Спортно започнаха да пристигат една по една бутилките шшшуменско от чешшшмата и капейки слюнка се сбрахме около масата за да довършим този невероятен ансамбъл.
Всяко хубаво нещо има своя край, само кренвирша има два края... Дойде ред на палатките, изхитрихме се и ги нагласихме вътре в заслона (навън все така си валеше, и по-добре ако питате мен, защото нямаше комари) на сухо, само Стеф реши да опита дали неговата палатка ще издържи дъжда и я опнахме навън... Нагласихме се, легнахме и таман се отпускаме, чува се шум от палатката на Росен и Калина:
Росен: Ъ-ъ-х, не мога да затворя зипа...
Аз: Не трябва да го затваряш, притъпява се удоволствието ;-)
Росен: Не ве, Калина затвори зипа на палатката от нейната страна, а моят се опъва...
Калина: Не се отказвай мили...
Росен: Е не става...
Аз: Ще стане, млад си още... Опитай с виагра...
Нацвилихме се и заспахме. За първи път спах в спален чувал, ама беше много приятно... Спах като буба, топличко, мекичко, ще си го взимам на всеки палатков поход. Не всички са имали късмет, както се оказа на сутринта. Росен и Калина уцелили снадка в циментовите плочи и се ръбили а Стан си намерил дръвце под пода на палатката.
Сутринта закусихме с предвидливо скритите от Саша и моя милост кекс и хляб със сладко, раздигнахме палатките за час и поехме обратно по пътя. Валя дъжд през цялото време, но беше много приятна, свежа разходка. В Шумен хапнахме за обяд в Попшишмановата къща, моткахме се из "Била" до 16 часа и си взехме влака за Русе. Довършихме бирата със солети, дремнахме и 20 часа си бяхме на гарата.
Решили сме със Стефан и ще предложа на Росен също идеята това да го учредим като ежегодишно мероприятие. На мен ми е второ и така го броя. На есен като нападат листата ще направим пак нещо подобно, само че ще се заврем по-навътре в гората. Там е още по-красиво, а Стефан твърди, че ако сме късметлии ще си намерим падинка пълна с окапали листа и ще спим на меко в сухата шума.
Всички да си освободят по една събота и неделя нейде из септември - октомври, да не им я освободя аз... ;-)
---------------
* - да се чете румънски (бел. авт.)
** - нещо като малък сан-бернар (бел. авт.)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар