О: Чакали си глагола...
Дълъг презокеански полет, разразява се ужасяваща буря и едното крило на самолета е поразено от мълния.
Жена в истерия крещи - "Твърде млада съм за да умра. Искам да запомня поне последната си минута живот. Има ли НЯКОЙ на самолета, който да ме накара да се почувствам ЖЕНА?"
Минута мълчание, празни погледи, всеки е насаме с мислите си в тежкия момент.
От задните седалки се надига млад грък.
Красавец, строен, с изваяно тяло. Тъмна коса и сини очи.
Бавно приближава по пътеката, разкопчава ризата си... копче по копче...
Никой не помръдва...
Съблича ризата, мускули потрепват като змии под бронзовата кожа...
Жената затаява дъх, а мъжът казва...
"Изглади това, и ми донеси нещо за ядене..."
Случва се така, че мъж и жена, които не се познават, споделят едно купе в спалния вагон на международен влак.
Въпреки конфузната ситуация, двамата са изморени и бързо заспиват. Мъжът на горното легло, а жената на долното.
Около 1 през нощта мъжът се надвесва и учтиво буди жената - "Моля, извинете че ви безпокоя, но бихте ли била така добра да ми подадете от шкафа още едно одеало? Страшно ми е студено."
"Имам по-добра идея" - казва жената - "Защо само за тази вечер не се престорим, че сме женени."
"Това е чудесна идея!" - казва мъжа.
"Тогава" - отвръща тя - "Вземи си сам шибаното одеало!"
След секунда мълчание от горното легло долита гръмка пръдня.
Няма коментари:
Публикуване на коментар