Предистория: Нашият добър приятел Росен заминава да работи в София. На всички ни е тъжно, искаме да му направим изпращане, което няма да забрави. Събрахме се след тренировка в "Къщата" да празним бири, без повод. Седим и мислим, стандартните събирания в Ангел / Росен са вече омръзнали на всички, освен това стаите са малки. Имаше идея всички да се изредим на Роската, след което той със сигурност никога не би ни забравил. Със сълзи на очи я отхвърлихме. От дума на дума се стигна до гениалната (Росенова) идея да направим една разходка около Иваново и да пренощуваме на палатки. Бурни аплодисменти, френетични овации, събаряне на полилеи - предложението бе прието единодушно. Решихме да поканим и Катя от София, тя се канеше да ни дойде на гости като се раззелени, та с един шиш две наденици, дето има една дума. Разделихме се и всеки се замисли от де, аджеба да намери палатка. Организираха се групови билети, пазаруваха се продукти за шишовете (Ах, тези шишове...) Постепенно от свои и чужди хора, Метро и забравени мази бяха извадени н-броя палатки, почти достатъчни да поберат личния състав и след хиляди комбинации, кой с кого, защо и дали ще спи всички останаха доволни и тръпнещи в очакване на деня Х.
Миграцията: В уречения ден Ангел, Саша и Росен отпрашиха с ранния влак в 13 часа да подготвят лагера. Аз останах да поведа втората група с влака в 18 часа, между другото се оказа, че са забравили бирите и хляба. Бегом с Теодора към магазина за 10 двулитрови бири и 5 хляба + една пещерска и бутилка ром. Посрещнахме Катя на автогарата и се срещнахме с Анита, в чиято колица натоварихме почти целия багаж. Остана само да се съберем и качим на влака. Той за проклетия взе, че закъсня с половин час и около 19 часа се изсипахме на гарата в Иваново. По жицата, по жицата и при поста на пазача ни пресрещнаха Саша и Ангел с новината, че Лома е прелял тук-таме и трябва да се използват алтернативни маршрути. Прехвърлихме багажа от колата по раниците и поехме по партизанските пътеки. Оказа се, обаче че за час реката се е вдигнала още та се наложи 100-ина метра да джапаме във вода до кокалче и да се борим с всепоглъщащата кал за насъщните си обувки. Тъкмо запяхме за "Червената шапчица" и зад завоя светна лагерния огън с палатките около него. Моментално около огъня бяха наредени колчета с чорапи и обувки, а над него се опънаха шишовете (наденичка, лукче и мариновано крехко свинско - момент да си взема салфетка, че се окапах) майсторски нанизани от Саша и моя милост. Лека полека бутилките започнаха да се пълнят с въздух, а атмосферата с аромат на печено месо и сушени чорапи. Разкъсваха се шишове, вдигаха се тостове, пяха се песни, рецитираха се стихове, играхме на филми и малко по малко участниците в мероприятието потърсиха подслон в палатките и блажено се отдадоха на умората. Аз лично заспах чак към 6 сутринта (тъкмо като легнах чувам как отвън Лъчо и Цецо обсъждат организаторските способности на Ангел, защото една палатка останала празна, това му го мляха на главата целия следващ ден) и се събудих около 9. Спах чудесно... Оказа се, че само на Роско и Катя има е било студено, въпреки че са били заедно в един спален чувал. Как са го направили тоя номер, само те си знаят. На всички останали им беше топличко.
След като закусихме, петимните за икони и стенописи се разходиха по скалните църкви а по-мързеливите опнахме одеалата на сянка и се проснахме сред водопад от птичи песни. Стана пладне, че и премина даже, та с нежелание сгънахме палатките и поехме обратно. Водата беше спаднала и без проблем стигнахме в Иваново, където заверихме обратния билет и се натоварихме на влака. Той пак закъсня (що направо не го направят половин час по-късно) и за нула време, тутуф-тутуф, си бяхме обратно в Русе.
Заключение: Това със сигурност ще го направим пак, че може и на море да отидем с палатките. За Росен не знам, но аз това първо лагеруване на палатка ще помня дълго време.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар