Сплотяване на колектива...

След почти 6 месеца на новата работа дойде момента да застанем като един (срещу природните стихии, в задушните автобуси, покрай/върху пълните маси) и докажем, че в каквото и да е "к" глави се справят по-добре от "к-1".

28.09.2007 - Предистория
Шефовете предлагат на италианските ни колеги от информационния център в Милано за по-бързо да се метнат до Солун със самолет и след това по земя до хотела. Италианците казали - "Да, да! И да изтървем цялото весело? Никакви такива, летим до София и се товарим на автобусите с всички останали." Редиците попълниха още сърбите и руснаците...
С два автобуса стигнахме до хотел "Касандра Палас" в Гърция, около 6 часа път. Настанихме се и си взехме разноцветни кърпи. Оказа се, че определят принадлежност към даден отбор - червен, светло син, тъмно син, кафяв (Чавдар, Тасос, Статис, Сабин, Жоро, Веско, Тоня, Севда още 3 девойки и моя милост), розов и бял. Идеята на цялата дандания беше заимствана от "Карибските пирати". Личния състав е прокълнат, предстои му да преодолее поредица замислени от организаторите игри и в зависимост от успехите да се върне или не в земята на живите...

29.09.2007 - Почна се...
Игрите започнаха на плажа до хотела. Като начало седнахме 70 души на пясъка около едно въже, хванахме го с две ръце пред себе си и опитахме да се изправим без да го пускаме. Успяхме. От втория път... След това всеки отбор получи платнище и топка, която да подхвърля с него... Накрая всички отбори си подавахме топките в кръг... Страшни сме...

За втория тур ни извозиха с автобусите до най-близкия, обезлюден вече къмпинг. Там първата ни задача беше да организираме церемония по принасянето в жертва на най-красивата девойка от групата в краката на кръвожадния канибалски вожд. Да му организираме пиене на въпросния вожд и да си измислим плавателен съд, с който да напуснем острова след като го омилостивим. За целта имахме 30 мин. и всичкия боклук останал от летуващите. Такава церемония направихме, че ни боляха коремите и бузите от смях... Целия отбор вика ХИ-ХИ-ХА-ХА-ХУ-ХА-ХА и свирим със Статис с едни тръби от фолио,в същото време блъскам една пластмасова туба пълна с камъни като гигантски маракас а Тасос реве като заклан "БАМБУЧАААААА". Явно и в Гърция имат бамбуча...
За втората задача отбора издърпа всеки член по отделно на около 5 метра височина по едно въже, от където се пускахме под наклон към земята. Упражнението символизира преминаване от земята на мъртвите в земята на живите...
В третата задача пълнихме с кухненска гъба кофа с вода от морето по жива верига, като гъбата се предаваше по брънките над главата и между краката на участниците. После пълнихме с кофа празен разпробит бидон. Всеки участва запушвайки дупки с каквото може - ръце, крака, нос и др...

Стана обяд и след два сандвича с кола дойде време на игрите във вода. Морето се оказа много по-солено от Черно море, защо ни дадоха спасителни жилетки не разбрах, беше почти невъзможно да потъне човек. Във водата, бистра и прозрачна на 2-3 метра дълбочина се виждаха рибките като плуват...
На входа на лагуната ни обясниха правилата: Лодките са на нашия бряг, веслата са на отсрещния бряг. Трябва да построим понтонен мост от лодките, използвайки няколко автомобилни гуми с които имаме право да се движим във водата. Без тях ще ни изядат хищните медузи. Лодките изграждащи моста нямат право да се движат, ако в тях има човек. Веско почти си изгуби очилата и ми отстъпи гумата си та помогнах активно в строежа на моста. След като целия личен състав премина от единия бряг на другия се натоварихме в лодките. Два отбора получиха по два каяка и една надуваема лодка (рафт) а третия отбор само един голям рафт. Състезавахме се от устието на лагуната покрай брега и желанието на хората незапознати с техниката на гребане да гребат се изпари.
Малка почивка, обща снимка със знамето, Дида се набоде на морски таралеж и обратно...
На връщане състезанието беше към лагуната и вътре в нея към шамандурите-съкровища. Този път с Чавдар седнахме в един каяк и си осигурихме победата теглейки другия каяк и рафта след себе си... За последно се наложи да гоним из лагуната спасителите, всеки в едноместен каяк, безобразно повратливи и маневрени... Наложи се да скачаме по тях за да ги хванем...

Вечерта таверната на хотела беше наша... Имаше много ядене и пиене, музикална и танцова програма. Разпознах мелодиите на правото хоро, ръченицата, още дайчовото и пайдушкото... Само дето ги играят по различен начин... Освен правото, то си е същото...

30.09.2007 - Героите са уморени...
На сутринта се успах и двата автобуса само мен чакаха... 5 минути по-късно пътувахме за България и уцелихме задръстването покрай прибирането на всички "софиянци" от родните им места... Почти съм избрал снимки, които да сложа в галерията... Имам да прегледам още само около 3 ГБ...